Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » 700 метра под земята [bg]
700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

700 метра под земята [bg]

Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:

Едно приключение на седемстотин метра под повърхността на земята! Филип Мърсър, геолог авантюрист, се спуска на седемстотин метра под повърхността в Лейстърската мина в Минесота. Той иска да се види със своя стар приятел и учител Ейбрахам Джейкъбс, който е с група учени в най-дълбоката част на мината за сензационно изследване. Но докато се приближава, Мърсър чува с изумление автоматична стрелба… Когато стига там, открива, че Ейб Джейкъбс и целият му екип са брутално избити — и започва да търси не само отговорите, но и възмездие. Мърсър се впуска в преследване на убийците на своя учител, както и в издирване на невероятно редки и могъщи кристали, наричани Повелители на светкавиците, за които се смята, че са били на борда на самолета на Амелия Еърхарт, когато е изчезнал на 2 юли 1937 г.
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139
Перейти на страницу:

Мърсър изрита настрани пистолета на лежащия неподвижно наемник. Беше го уцелил точно под гръдната клетка. Ако се съдеше по ъгъла, под който бе проникнал куршумът, вероятно му бе разкъсал червата. Смъртоносен изстрел, ала мъжът все още бе жив. Агонията от подобен изстрел можеше да продължи доста дълго. Южноафриканецът притискаше раната с окървавена ръка, ала между пръстите му не спираше да блика кръв. Той погледна Мърсър и на обезобразеното му лице се изписа зла усмивка.

— Не можа даже да ме застреляш както трябва, а? И сега ще ме гледаш как умирам.

— Не смятам въобще да гледам — отвърна Мърсър и си помисли за Ейб.

Изтича до затворената врата и пусна Букър. Едрият мъж нахълта, вдигнал автомата. Огледа сцената за миг и тръгна към учените.

— Кой от вас се разпорежда тук? — извика Мърсър.

Никой не отговори и Мърсър насочи пистолета си към големия екран. Резкият изстрел беше достатъчен, за да им развърже езиците.

Мъж на средна възраст вдигна ръка.

— Не си в шибана класна стая — викна Мърсър. — Свали си ръката и ми кажи как да спрем експеримента преди да е станало прекалено късно.

— Професор Жан-Робер Фортескю е ръководител на експеримента — отвърна мъжът с разтреперан глас и посочи широката стъклена преграда в дъното на помещението. — Той е там вътре. Там са и кристалите, свързани с антенния предавател. Това е само помещение за наблюдение.

Мърсър едва сега забеляза, че в дъното има тежка врата, като вход за трезор, разделяща двете помещения. Изтича до дебелата стъклена преграда. Отвъд нея имаше ярко осветено помещение, голямо почти колкото контролната зала, със стърчащи към тавана гигантски машини, сякаш измъкнати от трескавото въображение на някой побъркан учен. Бяха лъскави, очевидно високотехнологични и с напълно неразгадаема функция. Представи си, че някъде там, сред джунглата от оплетени кабели, дебели колкото кофи за боклук, и струпаните метални кутии, обгърнати от заскрежен охладител, за да ги предпазва от свръхнагряване, се намират двайсетте килограма камъни, заради които Амелия Еърхарт бе изгубила живота си.

Нямаше никаква представа как може да спре експеримента, ако бъде стартиран. От Джейсън знаеше само, че ако високоенергийният заряд от корабните реактори мине през кристалите и се насочи към космоса, магнитното поле на планетата може да реагира за броени секунди.

В помещението имаше двама души. Мърсър предположи, че високият гологлав мъж със самодоволно изражение е Фортескю.

— Можете ли да се свързвате с тях оттук? — попита Мърсър.

— Да. — Ученият посочи слушалките на един от пултовете.

Мърсър бързо си сложи слушалките и включи миниатюрния микрофон.

— Фортескю, трябва да ме чуете.

От другата страна на преградата професорът също си сложи слушалки.

— Знам кой сте. Ролан ме предупреди доста отдавна, че някой се опитва да осуети плановете ни, но бедният Никлас смяташе, че сте останали на онзи пустинен остров.

Мърсър позна гласа от корабната уредба.

— Моля ви, спрете незабавно това.

— Защо?

Мърсър знаеше, че сега не е време за дискусии.

— Чуйте ме. Изчисленията ви са напълно погрешни. Включите ли реактора, има голяма възможност да повредите сериозно земното магнитно поле.

— Не мисля така.

Мърсър стисна зъби и за миг си спомни за Ейб Джейкъбс и началото на този кошмар в онази мина в Минесота.

— Добре, задник такъв, а какво ще кажеш, ако започна да избивам един по един хората ти тук, ако не спреш веднага?

Настъпи моментна тишина. После французинът сви рамене и отвърна:

— Не зная какво си мислите, че правим тук, мосю, но въздействието на енергийния лъч ще е незначително. Ефектът ще е слаб, макар че ще се натрупва през следващите месеци. Полето няма да пострада — по-малко облаци ще се образуват над този район и Земята ще се стопли с един-два градуса.

Мърсър не разбираше за какво говори ученият. Джейсън бе убеден, че експериментът цели по някакъв начин да промени магнитното поле и чрез това да се понижи земната температура, която се бе покачила след увеличаването на въглеродните емисии в атмосферата.

— Искате да кажете, че се опитвате да покачите температурата?

— Oui.

Мърсър и Букър се спогледаха озадачено.

— Нула — обяви от високоговорителите Фортескю.

Отнякъде се появи и започна да набира сили ниско бръмчене, съвсем слабо, нищо повече от фонов шум. Мърсър бе очаквал, че от реакторите ще бликнат огромни потоци енергия, за да бъдат канализирани през този странен апарат и през кристалите и да се стрелнат като ослепителен лъч към небето от чиниите на палубата. Ала дори не се забелязваше повишено изпарение на охлаждащата система.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)