700 метра под земята [bg]

— Помогни ми.

И посочи вентилаторната решетка на тавана.

Сайкс метна оръжието на рамо и направи столче с ръце. Мърсър стъпи и Сайкс го изстреля мощно нагоре.

— По-полека де! — извика Мърсър, понеже насмалко щеше да се удари в капака.

— Извинявай.

Мърсър дръпна решетъчния капак, извади пистолета и се пъхна във вентилационната шахта. Беше мръсна, покрита с прах и вероятно чудесна хранителна среда за всякакви болестотворни организми, но минаваше над стената, която ги отделяше от контролния център, и това бе най-важното.

Тънката ламарина поддаваше и пропукваше при всяко движение и Мърсър можеше само да се надява, че звукът ще бъде заглушен от воя на сирените. На няколко метра по-напред през пода на шахтата се процеждаше светлина, което означаваше, че там има вентилационен отвор. Той се плъзна до него и погледна, ала жалузите бяха завъртени под такъв ъгъл, че виждаше само участъка точно отдолу.

— Trois minutes.

Налагаше се да го направи слепешката и нямаше никакво време за губене. Той блъсна решетката с ръба на дланта си и когато тя се откачи, се шмугна с главата надолу, като се разкрачи, та бедрата му да се запречат в отвора и да му попречат да падне.

Увиснал с главата надолу и свил колене, за да се задържи, вероятно приличаше на огромен окачен на тавана прилеп. Висящата поза означаваше, че главата му ще започне бързо да се пълни с кръв и след броени секунди зрението му ще се замъгли.

Контролният център на бившия съветски кораб беше просторен, с множество компютърни пултове, конструирани по времето, когато изчислителните машини са били с размерите на корабни контейнери. Стените му бяха високи. Мърсър висеше поне на четири метра над пода. На една от стените имаше огромен екран, върху който бе изрисувана карта на Земята. Там вероятно бе трябвало да се изписват траекториите на съветските ракети. Друга стена представляваше висока стъклена преграда. В помещението имаше петима-шестима специалисти с бели престилки. Щом решетката тупна със звънтене на пода, те извърнаха изплашено глави към звука.

Първият обаче, който забеляза Мърсър, беше човекът, от когото се боеше най-много.

Южноафриканецът вече се беше раздвижил с бързината на мамба и протягаше оръжието си напред.

Но Мърсър го изпревари.

Първият куршум пропусна с милиметър и Мърсър стреля отново. Този път уцели и едрокалибреният куршум отхвърли южноафриканеца назад.

Мърсър повдигна тялото си нагоре, улови се за ръбовете на отвора и спусна крака. Скочи на пода и се претърколи.

Учените и техниците бяха отстъпили изплашено към дъното. Само допреди секунди се бяха чувствали в безопасност под охраната на въоръжения мъж, а ето че сега всичко се бе променило. Мърсър завъртя пистолета, за да ги покрие, и те продължиха да отстъпват, докато не се притиснаха към пултовете.