Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокат за милиони [bg]
Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат за милиони [bg]

Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:

18 март 1990 г. Призори двама мъже с полицейски униформи проникват в известен бостънски музей за изкуства, завързват охранителите и изчезват с картини за петстотин милиона долара. Наглият обир вдига на крака полицията, провежда се мащабно издирване, но крадците и шедьоврите сякаш са потънали вдън земя. Двайсет години по-късно адвокатът Скот Фин се съгласява да помогне на Девън Мали, негов стар познат, арестуван за дребна кражба. Само дето не предполага до какво ще доведе необмислената му постъпка. Преди да разпита двама души, свързани със случая, те са брутално убити, при това преди смъртта си са били жестоко изтезавани. По всичко личи, че са очистени от човек, обучен от ИРА. Много скоро полицаите и Фин започват да подозират, че тези убийства имат връзка с дръзкия обир на музея. Като капак Скот е натоварен и с отговорността да се грижи за Сали, дванайсетгодишната дъщеря на престъпника. Той харесва опърничавото момиче и не иска и то като него да е отглеждано в сиропиталище. Не след дълго Фин разбира, че Мали е свързан с обира и че Сали може да е в опасност. И че ако не открие откраднатите шедьоври, и той, и сътрудниците му може да загинат от ръката на тайнствения убиец.
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136
Перейти на страницу:

— Така е, но ще те мъчи съвестта.

— Ще ме мъчи. — Бас се наведе напред. — От твоята съвест, господин Фин, зависи какво ще кажеш на полицията.

Адвокатът извади двайсетачка от портфейла си и я остави на масата.

— Имаш ли завещание? — попита той.

Бас поклати глава.

— Не притежавам нищо ценно.

— Намини утре през кантората ми. Ще подготвя завещание, което да подпишеш.

— За картините ли си мислиш? За наградата? — попита Бас.

Фин кимна.

— Много добре. Предполагам, че ще имаш право на наградата, ако върнеш картините на музея.

— Нямам право на нищо, а и не бих взел наградата дори и да ми се полагаше. Ще завещаеш картините на момичето, за да може то да ги върне. Тя изгуби баща си. Ако някой заслужава да получи наградата, то това е тя.

Бас обмисли предложението.

— Ще стане ли така? Аз участвах в обира. Ако ги оставя на нея, тя ще може ли при това положение да получи наградата?

— Не знам, но ще помисля.

— Пет милиона долара за едно невръстно момиче. — Той подсвирна тихо. — Това са доста пари.

— Да — съгласи се Фин. — Дори не знам дали ще се съгласи да ги вземе. Тези картини убиха баща й. Може и да откаже наградата. Но решението ще е нейно.

Старецът кимна.

— Струва ми се справедливо. Кога да мина през кантората?

Фин стана.

— Рано, в седем сутринта. Преди другите да са дошли. Не искам никой да знае за това.

— В седем ще съм при теб — каза Бас. — Какво ще кажеш на полицията?

— Нищо. Сега съм твой адвокат. Всичко, което ти ми казваш, като адвокат съм длъжен да пазя в тайна. И не само че съм длъжен да не казвам нищо на полицията, а и ако го сторя, ще ме изключат от колегията и ще ме лишат от правото да упражнявам професията.

— Благодаря ти, Фин — каза Бас.

— Няма защо да ми благодариш. Правя го за Сали. Така искаше баща й, а той беше мой клиент. Правя само това, което той поиска от мен. Ако не беше момичето, щях да разкажа на полицията всичко. — Фин се обърна и си тръгна, без да се обръща.

* * *

Фин вървеше по „Фенуей“, запътил се към музея. Лятото беше в пълния си разцвет и паркът беше пълен с хора, дошли да избягат за малко от градската суета и да подишат чист въздух. Колата му беше паркирана точно пред музея. Зад кабриолета беше паркиран познат черен линкълн, спрян напряко. Детектив Стоун седеше на капака на линкълна и го гледаше как приближава.

Хвърли поглед към часовника си, когато адвокатът се доближи на разстояние, достатъчно за разговор.

— Казахте в пет и половина — започна детективът. — Закъсняхте.

— Извинете ме — отвърна Фин. — Забавиха ме.

— И за какво толкова искахте да говорим?

Фин внимателно подбра думите си:

— Мислех си, че имам информация, която може да ви е от помощ.

— И каква е тази информация? — Стоун остана облегнат на колата си, с наведена глава, но внимателно наблюдаваше реакциите и поведението му.

Адвокатът поклати глава.

— Стана грешка. Не знам нищо, което би ви помогнало.

Стоун продължи да го гледа.

— И затова поискахте да се срещнем? Да ми заявите, че няма какво да ми кажете?

— Съжалявам.

— Съжалявате значи. — Детективът насочи вниманието си към атлетична млада жена, която тичаше по алеята от другата страна на улицата. — Не е само това, нали? Определено знаете нещо. Нещо, което няма да ми кажете.

Фин сви рамене.

— Какво е това, към което истински сте привързан, Стоун? Какво най-много обичате?

Стоун продължи да следи с очи младата жена.

— Обичам да ловя престъпници — отговори. — Обичам да гледам как лошите влизат на топло за дълго.

— А ако нямаше лоши? Ами ако това са само убити от живота хора, на които съдбата не е оставила друг избор?

— Първопричината няма значение. Ако престъпват закона, значи са лоши. — Спринтьорката зави зад ъгъла и изчезна от погледа на детектива. Той отново се обърна към Фин: — А вие какво обичате най-много, господин адвокат? Към какво най-много сте привързан?

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)