Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е, но ще те мъчи съвестта.
— Ще ме мъчи. — Бас се наведе напред. — От твоята съвест, господин Фин, зависи какво ще кажеш на полицията.
Адвокатът извади двайсетачка от портфейла си и я остави на масата.
— Имаш ли завещание? — попита той.
Бас поклати глава.
— Не притежавам нищо ценно.
— Намини утре през кантората ми. Ще подготвя завещание, което да подпишеш.
— За картините ли си мислиш? За наградата? — попита Бас.
Фин кимна.
— Много добре. Предполагам, че ще имаш право на наградата, ако върнеш картините на музея.
— Нямам право на нищо, а и не бих взел наградата дори и да ми се полагаше. Ще завещаеш картините на момичето, за да може то да ги върне. Тя изгуби баща си. Ако някой заслужава да получи наградата, то това е тя.
Бас обмисли предложението.
— Ще стане ли така? Аз участвах в обира. Ако ги оставя на нея, тя ще може ли при това положение да получи наградата?
— Не знам, но ще помисля.
— Пет милиона долара за едно невръстно момиче. — Той подсвирна тихо. — Това са доста пари.
— Да — съгласи се Фин. — Дори не знам дали ще се съгласи да ги вземе. Тези картини убиха баща й. Може и да откаже наградата. Но решението ще е нейно.
Старецът кимна.
— Струва ми се справедливо. Кога да мина през кантората?
Фин стана.
— Рано, в седем сутринта. Преди другите да са дошли. Не искам никой да знае за това.
— В седем ще съм при теб — каза Бас. — Какво ще кажеш на полицията?
— Нищо. Сега съм твой адвокат. Всичко, което ти ми казваш, като адвокат съм длъжен да пазя в тайна. И не само че съм длъжен да не казвам нищо на полицията, а и ако го сторя, ще ме изключат от колегията и ще ме лишат от правото да упражнявам професията.
— Благодаря ти, Фин — каза Бас.
— Няма защо да ми благодариш. Правя го за Сали. Така искаше баща й, а той беше мой клиент. Правя само това, което той поиска от мен. Ако не беше момичето, щях да разкажа на полицията всичко. — Фин се обърна и си тръгна, без да се обръща.
Фин вървеше по „Фенуей“, запътил се към музея. Лятото беше в пълния си разцвет и паркът беше пълен с хора, дошли да избягат за малко от градската суета и да подишат чист въздух. Колата му беше паркирана точно пред музея. Зад кабриолета беше паркиран познат черен линкълн, спрян напряко. Детектив Стоун седеше на капака на линкълна и го гледаше как приближава.
Хвърли поглед към часовника си, когато адвокатът се доближи на разстояние, достатъчно за разговор.
— Казахте в пет и половина — започна детективът. — Закъсняхте.
— Извинете ме — отвърна Фин. — Забавиха ме.
— И за какво толкова искахте да говорим?
Фин внимателно подбра думите си:
— Мислех си, че имам информация, която може да ви е от помощ.
— И каква е тази информация? — Стоун остана облегнат на колата си, с наведена глава, но внимателно наблюдаваше реакциите и поведението му.
Адвокатът поклати глава.
— Стана грешка. Не знам нищо, което би ви помогнало.
Стоун продължи да го гледа.
— И затова поискахте да се срещнем? Да ми заявите, че няма какво да ми кажете?
— Съжалявам.
— Съжалявате значи. — Детективът насочи вниманието си към атлетична млада жена, която тичаше по алеята от другата страна на улицата. — Не е само това, нали? Определено знаете нещо. Нещо, което няма да ми кажете.
Фин сви рамене.
— Какво е това, към което истински сте привързан, Стоун? Какво най-много обичате?
Стоун продължи да следи с очи младата жена.
— Обичам да ловя престъпници — отговори. — Обичам да гледам как лошите влизат на топло за дълго.
— А ако нямаше лоши? Ами ако това са само убити от живота хора, на които съдбата не е оставила друг избор?
— Първопричината няма значение. Ако престъпват закона, значи са лоши. — Спринтьорката зави зад ъгъла и изчезна от погледа на детектива. Той отново се обърна към Фин: — А вие какво обичате най-много, господин адвокат? Към какво най-много сте привързан?