Адвокат за милиони [bg]

— Може би, но човек никога не знае. Може да са знаели и въпреки това да са решили да рискуват.

— Възможно е. Както вече казах, на този етап всичко е само предположения.

— Но Бакстър си остава най-възможният вариант.

— Един от тях — отвърна Фин. — Но има и още един.

— Кой?

Адвокатът се вторачи в бирата си. Чашата беше почти празна и той допи последната глътка.

— Ти.

Той направи на сервитьора знак с ръка, че иска да поръча отново.

— Аз?

Сервитьорът се приближи.

— Още една бира за мен — каза Фин, после погледна чашата на Бас, която още беше пълна. — За теб?

Той го погледна с удивление.

— Не, благодаря.

Сервитьорът отиде до бара.

— Да, ти — продължи Фин. — В много отношения ти отговаряш повече от всеки друг. Работил си тук от — колко? — четирийсет години, когато е бил извършен обирът. Знаел си всичко за охраната. Знаел си кои са и къде се държат най-ценните картини. Сам ни каза, че си работил на буквално всякакви длъжности в музея и дори известно време си помагал за консервацията на картините. За теб е било фасулска работа да изработиш сандък, в който те да се съхраняват след кражбата. Едно от нещата, които вероятно не си могъл да знаеш, е, че музеят не е имал застраховка. Бих се изненадал, ако си имал изработен до края план. Прав ли съм?

Бас го изгледа развълнувано, а долната му челюст леко увисна.

— Никога не съм работил в търговията — отвърна.

— Така и предположих. Освен това проверих някои неща. Ти ни каза, че си израснал в бедност. Бил си беден и като си започнал работа в музея. Достатъчно беден, че да можеш да си позволиш само малък апартамент в бедняшкия квартал „Олд Харбър“ в Саути, където си живял почти петдесет години. На по-малко от шест пресечки от мястото, където е израснал Уайти Бългър. Сигурно си положил неимоверни усилия да го прикриеш, но старият ти акцент лъсва от време на време.

Сервитьорът отново дойде и постави на масата питието на Фин.

— Нещо друго? — попита той.

— Не, благодаря. — Фин отпи от бирата. — Има само едно нещо, което не се вписва — добави след кратък размисъл.

— Кое?

— Мотивът. Още не мога да разгадая какъв е бил мотивът. Дори и да си участвал в обира, ти определено не си спечелил никакви пари, а това изключва мотива, който обикновено подтиква хората към подобни постъпки — алчността. Имам впечатлението, че от музея са се отнасяли с теб добре. Може би не идеално, но чух как говориш за тях. Пределно ясно е, че не е било и заради отмъщение. Така че не мога да разбера какво те е накарало да се решиш на подобно нещо. — Той отново отпи от бирата.