Хаос [bg]

— Да не е от вашите? — запита Худ.

— Не — отвърна Огъст. — Може би е онзи, който излетя преди да кацнем. Доколкото разбрах, на борда му се намират някои от най-важните престъпници.

Изведнъж на ъгъла на площадката изникна един жандармерист. Носеше някакъв мъж. Бързо разбраха, че това е пилотът на хеликоптера, ударен от Хаузен.

Хеликоптерът вече беше над тях и се заспуска по спирала към земята. Беше очевидно, че не каца, а пада.

Огъст заповяда на всички да залегнат и да покрият главите си. Худ закри Нанси с тялото си. Самият Огъст остана прав. Хеликоптерът изравни полета си на около петдесет метра височина, после полетя към реката.

— Кой е този Хаузен, мистър Худ? — запита Огъст.

— Германски политик — отвърна Худ. — Ненавижда Доминик — човека, който стои зад всичко това.

— До такава степен, че да рискува живота си, открадвайки хеликоптера му?

— Повече от това — увери го Худ. — Мисля, че Хаузен е готов да се раздели с живота си само и само да повлече и Доминик със себе си.

— Себе си, хеликоптера и всичко онова, което е под тях — каза Огъст и продължи да следи хеликоптера. Той се насочи на север по остра дъга, послеотново изравни полета. — Виждал съм и преди подобно нещо: стари противници да уреждат сметките си. Лошо. Много лошо.

Огъст хвърли поглед към кабината и завъртя показалеца в кръг над главата си. Пилотът отдаде чест и включи вертикалните двигатели.

— Какво има, полковник? — попита Худ.

Огъст затича към пилотската кабина.

— Единият иска да приземи хеликоптера, а другият не му позволява — викна той. — Ако не ги спрем, и двамата няма да успеят.

— Да ги спрете?

Двама командоси на НАТО също се качиха на самолета. Грохотът на мощните двигатели заглуши всичко.