![Хаос [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/0/haos-bg-download.jpg)
Хаос [bg]
- Автор: Клэнси Том, Печеник Стив
- Серия: op-center #3
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хаос [bg]». Краткое содержание книги:
С последни сили германецът успя да хване лоста за управлението.
Хеликоптерът излезе от пикирането. През това време Доминик се плъзна покрай пилотското кресло. Слушалките бяха паднали на пода и той ги вдигна, метна кабела през врата на Хаузен и дръпна.
64
Четвъртък, 17:41
Вашингтон, окръг Колумбия
— Открихме го! — каза Маккъски.
— На телефона е Хауптман Розенлохер.
Роджърс вдигна телефона и попита:
— Хауптман Розенлохер?
— Да. Кой се обажда?
— Генерал Майк Роджърс от Вашингтон. Съжалявам много, че ви звъня толкова късно. Става въпрос за нападението върху снимачната площадка и за отвличането. Открихме момичето…
— Какво?
— Един от хората ми я намери — каза Роджърс. — Те са в гората близо до Вюнсторф.
— В ония гори има сборище — каза Розенлохер. — Карин Доринг и групата й. Според нас, Феликс Рихтер също трябва да е там. Задействал съм следователите си.
— Разследването ви е било компрометирано — каза Роджърс.
— Откъде знаете?
— Опитали са се да убият моя човек и момичето — отвърна Роджърс. — Господине, те бягат вече няколко часа и нямаме никакво време да им изпратим помощ. Една голяма група неонацисти е по петите на моя човек. Ако искаме да ги спасим, ще трябва да направите нещо за мен.
— Какво?
Роджърс му обясни и Розенлохер се съгласи. След минута експертът по комуникациите на Оперативния център Розалинд Грийн вече уреждаше всичко.
65
Четвъртък, 23:49
Вюнсторф, Германия
В гората иззвъня телефон. Ролф Мурнау се спря и се вслуша. Чу второто прозвъняване и завъртя лъча на фенерчето си наляво, после измина няколко крачки през гъстите преплетени клони и видя труп. По широките рамене заключи, че е на Манфред Пайпър. До него лежеше Карин Доринг.
— Насам! — извика Ролф. — Бързо!
Няколко души излязоха от храстите, скупчиха се около тялото на Манфред и загледаха телефона, който звънна трети път и след секунда четвърти. Останалите заобиколиха Карин Доринг.
Ролф коленичи до трупа и бавно го преобърна. Очите на Манфред бяха затворени, устата му — зяпнала и разкривена.
— Тя е мъртва — обади се нечий глас откъм тялото на Карин. — Проклети да са, тя е мъртва! Телефонът звънеше, без да спира.
— Какво да правя? — попита Ролф. Зад него изхрущяха съчки и се чу гласът на Феликс Рихтер:
— Отговори.
— Слушам — отвърна Ролф. Беше зашеметен от загубата на водачите си. Посегна към якето на Манхред и дръпна телефона, поколеба се, после издърпа антената и каза:
— Ja!
— Тук хауптман Карл Розенлохер. Искам да говоря с командира ви, животни.
— Хер Рихтер — каза Ролф. — Той иска да говори с командира.
— Кой? — попита Рихтер.
— Хауптман Карл Розенлохер.
Дори и в мрака Ролф видя как Рихтер се напрегна. Край тях се трупаха все повече и повече неонацисти новината за смъртта на водачите им бе плъзнала веднага.
Жан-Мишел дойде в момента, когато Рихтер поемаше телефона.
— Феликс Рихтер слуша — каза германецът.
— Познаваш гласа ми — каза Розенлохер. — Искам обаче да чуеш и този глас.
Миг по-късно една млада жена заговори на английски:
— Казах ви, че не можете да ме победите. Никога не ще успеете, никой от вас.
— Малката, ние сме по следите ти — каза Рихтер.
— Не, ти не си по следите й, Рихтер — намеси се Розенлохер. — Тя е в безопасност с мен, заедно с американеца, който я измъкна. Той ми се обади да ги прибера. А що се отнася до теб, ти няма да избегнеш пламъците на този пожар. И той изобщо няма да стане национален.
Рихтер закри микрофона с длан и заповяда:
— Оръжията. Пригответе оръжията си. Мъжете вдигнаха карабините си.
— Ще посрещна силата със собствените си сили — заяви Рихтер.
— Няма да ти е от полза — отвърна бавно и присмехулно Розенлохер. — Този огън гори в лагера ти.