Единственият оцелял

7.

Изправен на нокти от напрежение и недоспиване, Кавано стоеше зад една от трите полицейски коли, оформящи барикада в началото на тъмната уличка. Безпокойството му за Джейми растеше: той бе телефонирал в болницата, преди да тръгне насам, но все още никой не знаеше какво е състоянието й. С помощта на бинокли за нощно виждане застаналите до него Ръдърфорд и екипът му оглеждаха къщите наоколо, за да насочат накрая вниманието си към тази в края на пресечката. Кацнала на ръба на скалата, ниският й силует би се виждал прекрасно на фона на океана зад нея, ако не бе ярката светлина на всички външни лампи в имота. Няколко прозореца също светеха.

— Още не съм видял някого да мърда зад пердетата — прошепна един от агентите.

— Прескот може да го няма, а лампите са оставени да светят, за да си мислим, че е вътре — отговори му друг.

Въпреки сухите дрехи, с които бе облечен, Кавано скръсти ръце пред гърдите си, за да се постопли още малко. Продължаваше да усеща студа от това, което се бе случило с Джейми, и от още нещо — страха.

— Не виждате никого около пердетата, защото Прескот не обича да минава близо до прозорци.

Вниманието му бе привлечено от някакво движение — измежду дърветата започнаха да излизат фигури. Полицаите водеха стопаните на другите къщи зад безопасната линия на барикадата. Събудени по телефона и предупредени да не палят лампите, на тях им бе казано да напуснат домовете си през задната врата, където ги чакаха въоръжени до зъби полицаи.

— Това последните ли са? — попита Ръдърфорд.

— Шест къщи, шест семейства — отвърна сержантът. — Всичко е чисто.

Зад барикадата — там, където бе спрял един фургон — се раздаде приглушено щракане и почукване, когато облечени в черно фигури започнаха да си слагат снаряжението — двустранна радиовръзка, колани, бронежилетки, очила за нощно виждане и каски. Десетимата мъже от SWAT5 приличаха на космонавти, докато проверяваха и регулираха оръжието и снаряжението си.

Ръдърфорд се приближи до тях. Кавано го последва.

От другата страна на фургона един цивилен гражданин — съсед на Прескот — показваше на командира на SWAT отряда плана с вътрешното разположение на стаите в къщата на Прескот. Мътната червена светлинка, с помощта на която командирът разглеждаше плана, не можеше да се види зад фургона.

— Кога за последен път сте ходили в дома му — попита командирът.

— Преди пет седмици. Малко преди предишният собственик да се изнесе. Двамата с Джей бяхме много близки. Жалко, че се разболя.

— Да са правени някакви ремонти оттогава? Да са идвали работници, нещо такова?

— Не съм виждал.

— Значи положението е следното — направи резюме командирът. — От входната врата се влиза в коридор, после идва холът. Стая, стая за гости и баня отдясно. Вляво са кухнята, още две спални и бани. Кабинет. Доста голяма къща. Това ли са двойните врати, излизащи от хола?