![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Тя отмина мястото за самообслужване, което й отстъпиха. По-късно, сестри.
При ъгловата маса близо до прозорците (запазена за нея) преднамерено отмести столовете. Кафявият на Бел — с биологично саморегулиране — започна слабо да пулсира заради непривичното за него смущаване на покоя. Одрейди седна с гръб към помещението, знаейки, че постъпката й ще бъде изтълкувана правилно. Оставете ме насаме с моите мисли.
Докато чакаше, загледа се към двора. Окръжаващият го жив плет от екзотични храсти с пурпурни листи бе пламнал в червено — гигантски цветове с фини тъмножълти тичинки.
Белонда пристигна първа и се отпусна в любимия си саморегулиращ се стол, без да каже и дума за новото място, на което го бе намерила. Напоследък често се появяваше неспретната — с охлабен пояс, набръчкана роба и трохи от храна по гърдите. Днес обаче външният й вид бе безупречен.
Хм, защо ли е така?
— Там и Шийена ще закъснеят — каза тя.
Одрейди прие, съобщението, без да престава да я оглежда внимателно. Не беше ли и малко по-слаба? Изглеждаше невъзможно една сестра да е напълно изолирана от протичащото в сетивната зона на нейните грижи, но понякога работното напрежение й пречеше да забележи дребните промени. Трябваше да се върне малко назад в наблюденията си, за да установи, че стоящата сега пред нея света майка е била досущ същата през последните няколко седмици.
Нещо се бе случило с Белонда. Всяка от присъстващите бе в състояние да упражнява достатъчен контрол върху теглото и фигурата си. Въпрос на вътрешна химия — приглушени или пуснати на воля огньове. От години бунтарката Бел парадираше със „специфичното“ си телосложение.
— Смъкнала си теглото — рече Одрейди.
— Пълнотата започва да ме прави прекалено бавна.
Не, за нея това никога не е било достатъчна причина да смени навиците си. Компенсирала бе с бързина на мисълта, прожекционна информация или експресен транспорт.
— Дънкан успя да се добере до теб, нали?
— Не съм нито лицемер, нито престъпница!
— Струва ми се, че е време да те пратим в наказателен кийп. Периодично повтарящото се насмешливо бодване обикновено отегчаваше Белонда. Днес обаче то не й направи никакво впечатление. След като почувства почти физически натиска на Одрейдиния поглед, тя обясни:
— Ако толкова искаш да знаеш, Шийена е причината. Буквално ме преследваше, за да коригирам външния си вид и да разширя кръга на своите близки съмишленици. Досадно е! Готвя се да я накарам да спре.
— Защо Там и Шийена ще се забавят?
— Преглеждат записа на последната ти среща с Дънкан. Бях наложила строги ограничения на достъпа до него. Не си струва да се гледа какво ще се случи, когато той стане общо достояние.
— Което е неизбежно…
— Напълно вярно. Успях само да спечеля малко време, за да се подготвим.
— Бел, не искам записът да се изземе и потули.
— Дар, с какво лично ти си се захванала?
— Ще го обявя на Общ събор.
Изненадата в погледа на Белонда не се нуждаеше от слова.
— Имам право да свикам Общ събор — напомни Одрейди. Белонда се облегна назад и продължи да я гледа внимателно; преценяваше и питаше, но без нито една дума… Последният Общ събор на „Бин Джезърит“ беше се състоял след смъртта на Тирана. А преди него — при узурпирането на властта от същия този Тиран. Общ събор бе немислим, след като почитаемите мами предприеха атаките си. Прекалено голям разход на време в сегашната отчаяна обстановка.
В същия миг Белонда попита:
— Ще рискуваш ли да призовеш сестри от оцелелите ни кийпове?
— Не, Дортужла ще ги представя. Вече има прецедент, както знаеш.
— Най-напред освободи Мурбела, а сега — Общ събор.
— Освободена? Мурбела е привързана със златна верига. Къде ще върви без своя Дънкан?
— Но си му дала правото да напуска кораба!
— Е, направил ли го е?
Белонда реши да смени темата:
— Вярваш ли, че информацията за корабното въоръжение е всичко, което му трябва?
— Знам го.
— Спомням си за Джесика, обърнала гръб на ментата, който имал за задача да я убие.
— Ментатът останал прикован на място от собствената си вяра.
— Дар, понякога и бикът промушва матадора.
— Но доста по-често не го прави.
— Оцеляването ни не бива да зависи от статистически данни!