Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

— Майка Дортужла е болна — изрече помощницата.

Болна ли? Колко необичайно е това за света майка.

— Запазено право на преценка — отзова се Белонда като ментат и в същото време като враг на романтизма и неистовото въображение.

— Тамалани да се качи като наблюдател — нареди Одрейди. Дортужла влезе накуцвайки, подпряла се на бастун и подкрепяна от Финтил и Стреги. В очите й имаше твърдост, както и усещане за мигновена преценка на обстановката. Бе отметнала качулката на робата и открила тъмната си коса, опъстрена с кафявото на слонова кост от античността; когато заговори, в гласа й ясно се долови умора.

— Постъпих така, както нареди, старша майко — каза тя, след като Финтил и Стреги излязоха; после седна без покана в стола-люлка до Белонда, преди да отправи къси погледи към Шийена и Тамалани вляво, за да закове накрая твърдо очите си в Одрейди. — Ще се срещнат с теб в Свързващия възел. Мислят, че идеята за избора на мястото е тяхна, но там се намира и Кралицата-паяк!

— Кога? — попита Шийена.

— Искат да бъде след сто стандартни дни, считано от настоящия момент. Мога да бъда по-точна, ако пожелаеш.

— Защо толкова късно? — запита Одрейди.

— За моето лично мнение ли питаш? Ще използват времето, за да подсилят защитните системи на Възела.

— А гаранции? — дойде от страна на Там, стегнато, както винаги.

— Дортужла, какво става с теб? — възкликна Одрейди, стъписана от слабостта на треперещата пред нея жена.

— Правиха си опити… Но не това е важното. Основното са условията. Ето същността им: обещават ти безопасно пристигане и напускане на Възела. Не го вярвай. Позволява ти се малка свита от прислужници, не повече от пет. Предполага се, че ще убият всички твои придружители…

— Да не би да очакват от мен да им поднеса покорството на „Бин Джезърит“? — За първи път гласът на Одрейди прозвуча ледено, тъй като думите на пристигналата разбудиха привидението на пълна капитулация.

— Това бе примамката.

— А сестрите, които тръгнаха с теб? — попита Шийена. Светата майка се чукна по челото с познатия жест на Сестринството:

— Тук са. Взехме общо решение за наказание на почитаемите мами.

— Мъртви? — Одрейди с мъка извади думата иззад устните си.

— Правиха опити да ме принудят да се приобщя към тях. „Нали виждаш, ще убием следващата, ако не приемеш.“ Тогава им казах да убият всинца ни, за да свърши всичко, но и да забравят за среща със старшата света майка. Не го приеха, докато не останаха без заложници.

— С всяка от тях ли Сподели? — попита Тамалани.

Съвсем нормалната загриженост на Там, наближила собствената си смърт.

— Да, под претекст, че искам да бъда сигурна за гибелта им. Струва си обаче да знаете всичко. Онези жени са същинска гротеска! Разполагат с футари в клетки. Телата на сестрите ми бяха хвърлени там и футарите ги изядоха. Кралицата-паяк (подходящо име!) ме накара да гледам тази сцена.