Камерата [The Chamber-bg]

— Може би си прав, но…

— Обеща ми да не говориш с него. Подписа договор, който изрично забранява всякакъв контакт с онзи глупак.

— Успокой се, Сам. Хвана ме точно когато излизахме от съда.

— Учудвам се, че не е свикал пресконференция по този повод.

— Е добре, аз го заплаших. Накарах го да обещае да мълчи.

— Тогава ти си първият, дето ще затвори устата на този негодник.

— Не му е чужда идеята за помилване.

— Той ли ти каза това?

— Да.

— Защо? Не го вярвам.

— Не знам защо, Сам. И всъщност не ме интересува. Но как би могло това да ни навреди? Какво страшно има да поискаме помилване? Ще публикуват снимката му във вестниците. Ще бъде известно време пред телевизионните камери. А ако има някакъв шанс да се вслуша в молбите ни, какво те интересува дали и той ще извлече някаква полза?

— Не. Отговорът ми е не. Няма да ги позволя да искаш помилване. Не, по дяволите. Хиляди пъти не. Познавам го, Адам. Той отново се опитва да те хване в примката си. Всичко е фалш, представление за публиката. Ще се преструва на загрижен до самия край, за да има максимална полза. Може да привлече към себе си повече внимание, отколкото аз, а това все пак е моята екзекуция.

— И какво лошо има в това?

Сам удари по масата с длан.

— Защото е безсмислено, Адам! Той няма да промени решението си.

Адам надраска нещо в бележника и замълча, за да даде възможност на Сам да се успокои. Старецът се облегна назад в стола и запали нова цигара. Косата му бе още влажна и той я разресваше назад с нокти.

Адам остави писалката на масата и погледна клиента си.

— Какво искаш да направим, Сам? Да се откажеш? Да се признаеш за победен? Нали твърдиш, че знаеш твърде много за законите. Хайде тогава кажи ми какво искаш.

— Ами мислих за това.

— Сигурен съм.

— Прехвърлянето на делото в Пети областен съм има смисъл, но положително не изглежда розово. Според мен не ни остават много възможности.

— Освен Бенджамин Кийз.

— Така е. Освен Кийз. Той свърши добра работа на процеса и при обжалването. Станахме почти приятели. — Неприятно ми е да го използвам по този начин.

— Но това е обичайната практика при делата на осъдени на смърт, Сам. Винаги се хващаш за адвоката, който те е защитавал на процеса, и твърдиш, че защитата е била неефективна. Гудман ми каза, че е искал да го направи, но ти си отказал. Трябвало е да го направиш преди много години.

— За това е прав. Той ме молеше да се съглася, но аз отказах. Май че сгреших тогава.

Адам седеше на ръба на стола и драскаше в бележника си.

— Прегледах протоколите. Кийз е сгрешил, че не те е накарал да дадеш показания.

— Аз исках да говоря пред съдебните заседатели, нали знаеш. Май вече ти го казах. След като Доугън даде показания, разбрах, че за мен е много важно да обясня пред съда, че съм поставил бомбата, но не съм имал намерение да убивам някого. Това е истината, Адам. Не съм го искал.

— Значи ти си искал да дадеш показания, но адвокатът ти не е разрешил?