Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Уил кимна и се наведе напред, докато не опря масата. Впи поглед в секретаря.
— Напълно го разбирам. Разбирам и средствата ви. Ако се доберете до моето копие на базата данни, ще ме заврете в най-дълбоката дупка, която успеете да изкопаете, и за всеки случай ще се погрижите всичките ми близки също да изчезнат. Вие го знаете, аз също го знам. Затова просто се защитавам. Не съм нито теолог, нито философ. Не ме интересуват големите морални въпроси, ясно? Не съм искал да се забърквам във вашия свят, но това стана, защото преди трийсет години по някаква случайност съм бил съквартирант на Шакълтън! Единственото ми желание е да бъда оставен на мира, да се пенсионирам и да си изживея дребния живот поне до две хиляди двайсет и седма. Вашият голям противник е едно добро старо селско момче, което просто иска да иде за риба. — Облегна се назад и заразглежда замръзналото, провиснало лице на Лестър. — Е, момчета, кой от вас ще ми сипе?
Остана доброволно във Вашингтон за двудневен инструктаж от Фрейзър и група сладури от АВР, в сравнение с които шефът на оперативната охрана изглеждаше като филантроп. Накараха го да им каже всичко, което знаеше за случая. Всичко с изключение на местоположението на флаш паметта.
Когато приключиха, Уил се съгласи да сключи същото споразумение за конфиденциалност, каквото подписваха всички служители в Зона 51, след което бе пуснат чист и свободен в очакващите го прегръдки на събратята му от ФБР.
Шефът на Бюрото нареди да не го разпитват и да не го карат да пише доклади за последните дни от разследването на случая „Апокалипсис“. Объркана и без да има никаква представа за станалото, Сю Санчес му направи предложение — платена отпуска до края на трудовия му стаж, след което пълна пенсия. Уил прие с усмивка и когато излизаше, я потупа игриво по задника и й намигна, когато тя се обърна ядосано.
Облегна се и се заслуша с тихо задоволство в разговора на масата. В обстановката имаше нещо уютно, нещо традиционно и непреходно, което поставяше в хармония вътрешните му ритми. Когато беше дете, нямаше много семейни вечери, нито пък си ги спомняше за краткото време, което бе прекарал с дъщеря си като семейство.
Дъвчеше бавно пържолата си и слушаше остроумията. Апартаментът му бе в приятен хаос, пълен с кашони, куфари, женски дрехи, нови мебели и всякакви дреболии.
Лора се опита да му сипе вино, но той постави длан върху чашата.
— Добре ли се чувстваш, тате? — пошегува се тя.
— Слагам си мярка — самодоволно отвърна той.
— Определено е намалил темпото — каза Нанси.
Уил сви рамене.
— Това съм новият аз. Същият като стария, но с малко повече кръв в алкохола.
— И по-добре ли се чувстваш? — попита Грег.
— Извън протокола ли?
— Да, сър, извън протокола.
— Да, по-добре се чувствам. Иди разбери. Какво става с книгата, Лора?
— Всички системи работят. Стоя в кабината и се готвя за живот със слава и богатство.
— Стига да си щастлива, нямам нищо против онова, което ти е приготвило бъдещето. И за двама ви се отнася.
Грег смутено сведе очи. Репортерът у него все още изгаряше от любопитство към случая „Апокалипсис“. Беше задавал въпросите си на глас пред Лора, беше ги репетирал, в случай че ще се осмели да направи опит да интервюира Уил, но знаеше, че темата е табу. Определено се съмняваше, че някога ще научи, дори и да стане зет на Пайпър.
Вместо това попита:
— А за теб какво е приготвило бъдещето, Уил? Наистина ли смяташ да идеш на риболов и да си починеш известно време?
— В никакъв случай! — намеси се Нанси. — Щом съм се нанесла тук, ще го мъкна по театри, музеи, галерии, добри ресторанти и какво ли не още.
— Мислех, че мразиш Ню Йорк, татко.
— Така или иначе съм тук. Може пък да го пробвам. Пенсионираните ченгета трябва да поддържат умовете си във форма, докато жените разследват банкови обири.
По-късно, когато си тръгваха, Уил целуна дъщеря си по бузата и я придърпа настрани от Грег.
— Знаеш ли, твоят човек ми харесва. Исках да ти го кажа. Не го изпускай.
Знаеше със сигурност, че Грег Дейвис е ОХ.
Уил лежеше в леглото и гледаше как Нанси персонализира спалнята му с картини, кутийка за накити, плюшено мече.
— Имаш ли нещо против? — попита тя.
— Изглежда добре.
— Имам предвид, за нас? Мислиш ли, че идеята е добра?
— Мисля, че е добра. — Потупа матрака. — Когато приключиш с украсата, ела да пробваш новото си легло.