Библиотеката на мъртвите

— Флаш памет от „Рейдио Шак“, закупена днес, след инцидента.

— Значи си я скрил някъде в града — с отвращение рече Фрейзър.

— Градът е голям. От друга страна, може да съм я пуснал по пощата. Или пък да съм я дал на някого, който може би знае, а може би не знае какво представлява. Във всеки случай ви гарантирам, че ако не се свързвам редовно и често с един или повече души, паметта ще бъде пратена на медиите. — Насили се да се усмихне. — Така че, господа, не се ебавайте с мен или с някого, за когото ме е грижа.

Лестър разтри слепоочията си.

— Разбирам какво казвате и защо го казвате, но в действителност не искате всичко това да се разчуе, нали?

Уил остави чашата си и загледа как влажното й дъно образува мокър пръстен върху дървото.

— Ако исках, лично щях да я пратя на журналистите. Не съм аз този, който може да каже дали обществото трябва да знае. Та кой съм аз, по дяволите? Иска ми се никога да не бях научавал за това нещо. Нямах възможност да се замисля сериозно върху него, но само фактът, че знам, променя всичко.

Внезапно се разсмя пиянски.

— Какво е толкова смешно? — сви устни Лестър.

— За човек на име Уил12 концепцията за свободната воля е доста важна. — Внезапно отново стана сериозен. — А ето че сега не зная дали изобщо съществува свободна воля. Всичко е предрешено, нали? Нищо няма да се промени, ако името ви се появи в списъка. Прав ли съм?

— Прав си — горчиво отвърна Фрейзър. — Иначе в този момент щеше да правиш свободно падане от девет хиляди метра.

Уил не обърна внимание на отровната му забележка.

— А вие живеете с това. Нима то не променя по някакъв начин възгледа ви за живота?

— Разбира се, че го променя — рязко отвърна Лестър. — Това е товар. Имам син, агент Пайпър, най-малкото ми момче. Сега е на двайсет и две и има циститна фиброза. Всички знаем, че няма да живее дълго, и го приемаме. Но да не мислите, че ми харесва да знам, че датата на смъртта му е изписана черно на бяло? Мислите ли, че искам да знам коя е точно, или да му я кажа на него? Разбира се, че не!

Фрейзър избра различен подход, който накара Уил да потръпне.

— За мен това прави нещата по-лесни. Знаех, че Кери Хайтауър и Нелсън Елдър ще умрат, когато умряха. На мен ми оставаше просто да дръпна спусъка. И спя спокойно.

Уил поклати глава и си сипа още уиски.

— Точно в това е проблемът, не мислиш ли? На какво щеше да прилича светът, ако това беше известно и всички мислеха като теб?

Известно време се чуваше единствено високият вой на двигателите. Накрая Лестър отговори като типичен политик:

— Точно затова правим всичко възможно да пазим Библиотеката в тайна. В продължение на повече от шест десетилетия имахме забележителни резултати благодарение на всеотдайни хора като Фрейзър. Обработваме данните единствено за целите на геополитиката и националната сигурност. Не си играем с отделни хора, освен ако не го изисква сигурността. Ние сме отговорни разпоредители на този изключителен източник. В миналото имаше дребни, бих казал тривиални гафове и простъпки, с които се справихме решително. Случаят с Шакълтън е първият катастрофален пробив в историята на Зона 51. Надявам се, че разбирате това.