Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Прудънс знаеше, че трябва да върне племенницата си на земята.
— Даяна, спомни ли си къде си била през всички тези месеци или все още държиш на това, че си била пренесена далече в миналото?
Даяна обърна гръб на чичо си, за да погледне Прудънс.
— За една толкова уважавана жена, каквато изглеждаш, определено имаш нелепи мисли. Ти просто се задъхваш, за да ме накараш да потвърдя, че някакъв любовник ми е направил дете и аз съм се скрила от света за девет месеца. Но това просто не е истина, Прудънс. Върнах се назад във времето, когато римляните бяха окупирали Аква Сулис. Генералът, който ме взе като робиня, Маркус Магнус, беше всъщност Марк Хардуик, граф на Бат. И още нещо, Прудънс, ние бяхме любовници!
Ричард отвори вратата към столовата.
— Достатъчно ли Ви беше това, докторе? Едрият мъж пристъпи в стаята.
— Тя определено халюцинира. Ще подпиша документите.
— Кой, по дяволите, е този? — попита Диана разярена, защото подло бяха скрили някой зад вратата, за да подслушва разговора им.
— Това е д-р Клейтън Богнър. Той се съгласи да поеме твоя случай.
— За мене се грижи Чарлз Уентуърт. Сериозно ли мислите, че ще приема лекар по ваш избор?
— Нямаш право на глас по този въпрос. Ти си непълнолетна.
— Стойте настрана! — Даяна почти се задушаваше от ярост.
Чичо й не отстъпи. Двамата с лекарят я хванаха здраво за ръцете.
Даяна се бореше отчаяно.
— Пуснете ме, интриганти!
Д-р Богнър притисна кърпа към лицето й. Даяна се задави, започна да диша тежко и се отпусна в ръцете на чичо си…
Даяна почувства, че я носят. Повдигна натежалите си клепачи и разбра, че я пренасят в голямо здание, което приличаше на огромна къща, само дето имаше железни решетки на прозорците. Двамата мъже, които я носеха, бяха д-р Богнър и чичо й Ричард. Мили Боже, това беше друг кошмар, който обаче бе истински! Нима си загубваше ума?
Не, това наистина се случваше. Усещаше пръстите на доктора да се забиват в нежната й плът, докато я носеха. Главата я болеше непоносимо от веществото, с което я бяха упоили. Прудънс не се виждаше никъде, но Даяна знаеше, че тя сигурно бе дала съгласието си за нейното отвличане.
Когато влязоха вътре, гневът взе превес над страха. Щом я оставиха да стъпи на крака, Даяна рязко се дръпна от Ричард:
— Къде съм? — попита тя.
— В болницата — отговори той успокоително, като че ли насреща си имаше истерично дете.
— Няма да остана тук! Нищо ми няма! — Опита се да се отскубне от доктора, но той я държеше здраво като в менгеме.
— Разбира се, че ще останеш. Щом се оправиш, ще можеш да си дойдеш вкъщи — обеща Ричард.
Постепенно страхът започна да надделява. Даяна разбра какво правеха. Щяха да я затворят тук за дълго, за да могат да се разпореждат с парите й. Паниката я задушаваше. Трябва да избяга! Погледна ръката на Богнър, която я стискаше здраво, наведе се, заби зъбите си и го ухапа жестоко.
Той изкрещя от болка и моментално я пусна. Ричард се хвърли към нея, но тя застана зад голямото махагоново бюро. Жената, която седеше на бюрото, скочи уплашена. Даяна грабна стола, на който бе седяла старшата сестра, и го запрати към д-р Богнър. Не го уцели и столът се удари в стената, като направи грозна дупка в мазилката.
Даяна сграбчи газената лампа.
— Ако не ме пуснете оттук, ще съборя това проклето място, камък по камък! — И преди я бяха затваряли, но този път нямаше да им се даде.
— Тя е луда, извикайте охраната! — нареди д-р Богнър на старшата сестра.
Даяна счупи лампата и я хвърли върху книжата на бюрото. Всичко пламна и тримата в стаята се отдръпнаха назад. Даяна веднага се спусна към вратата, но за свое най-голямо учудване откри, че е заключена.
Приближиха се две едри, атлетично сложени жени, облечени в раирани униформи. Даяна потрепери като си спомни робите в баните на Аква Сулис.
— Нямаме избор! — Богнър гасеше пламъците с палтото си. — Сложете я в усмирителна риза!
— Не-е-е! — извика Даяна, когато жените от охраната преодоляха съпротивата й.
Заведоха я в малка стая на горния етаж. Вътре нямаше нищо, само високо на стената се виждаше прозорец с решетки. Даяна пое дълбоко въздух като се опитваше да запази разума си. Знаеше, че трябва да избяга от това място, но нямаше никакъв план. Нямаше да може да го направи с физическа сила, затова щеше да й се наложи да използва ума си.
Жените започнаха да я събличат. Видя усмирителната риза с каишите и закопчалките и започна да трепери.
— Моля, не ми обличайте това нещо, моля! Ще се държа прилично. Няма да ви създавам повече неприятности. — Все едно, че говореше на стените…