Ангел с часовников механизъм

Уил изскочи пред стълбите на имението, а Джем го следваше плътно. Моравата пред тях бе огряна от луната, а каретата бе, където я бяха оставили. Джем бе облекчен да види, че конете не са се уплашили, въпреки целия шум, макар да предполагаше, че принадлежащите на ловци на сенки Балиос и Ксантос са виждали и по-лоши неща.

— Уил — Джем спря зад приятеля си, мъчейки се да скрие нуждата от почивка и глътка въздух, — трябва да се върнем в Института колкото се може по-скоро.

— По този въпрос две мнения няма — Уил погледна Джем внимателно. Джем се зачуди дали лицето му е така поаленяло, колкото се опасяваше. Лекарството, което бе взел, преди да напуснат Института, губеше ефект по-бързо, отколкото трябва. Друг път това би го ужасило, но сега отхвърли мисълта от ума си.

— Според теб Мортмейн очаквал ли е да убием госпожа Дарк? — попита той, повече, защото имаше нужда от още няколко глътки въздух, преди да се качи в каретата, отколкото, защото считаше въпроса за важен.

Уил бе разкопчал якето си и бърникаше в един от джобовете.

— Предполагам — отговори той разсеяно, — или по-вероятно, надявал се е да се избием взаимно. Това щеше да е идеално за него. Очевидно иска Де Куинси мъртъв и е решил да ползва нефилимите като банда лични убийци. — Уил изтегли сгъваем нож от вътрешния си джоб и го погледна доволно. — Един кон — рече той, — е много по-бърз от карета.

Джем стисна клетката, която държеше, по-силно. Сивата котка наблюдаваше всичко с любопитни жълти очи.

— Моля те, не ми казвай, че ще направиш това, което мисля, че ще направиш, Уил.

Уил отвори ножа и се запъти към конете.

— Няма време за губене, Джеймс. А Ксантос може да тегли каретата и сам, ако само ти си в нея.

Джем тръгна подире му, но тежката клетка, както и собственото му изтощение, го забавиха.

— Какво смяташ да правиш с този нож? Нали няма да колиш конете?

— Не, естествено — Уил вдигна острието и започна да реже хамута, придържащ Балиос, любимият му жребец.

— А — каза Джем, — виждам. Ще отлетиш на коня, подобно на Дик Търпин37 и ще ме оставиш тук. Да не си полудял?

— Някой трябва да се погрижи за котето.

Хамутът падна и Уил се метна на Балиос.

— Но Уил — вече сериозно притеснен, Джем остави клетката на земята, — не можеш.

Но бе твърде късно. Уил удари коня с пети. Балиос се изправи и изцвили, а Уил се притисна до него — Джем можеше да се закълне, че е ухилен — и след това конят препусна към портите. След миг той и ездачът му се скриха от поглед.