Аферата Ван Гог

— Не, Арабела. Разказаха ми за подвизите ти снощи — ухили се Джак.

— Ето го и моят герой — присъедини се към възторженото посрещане Анна. Надигна се на пръсти и го целуна по бузата. — Появи се тъкмо навреме, за да ни спасиш.

— Не беше много честно — укори го Арабела — да предупреждаваш местната полиция, и на първо място шефа на управлението.

Анна се обърна към Накамура.

— Това е моят приятел Джак Фицджералд Делейни.

— Който несъмнено има кръщелно име Джон — предположи японецът, докато се здрависваше с Джак.

— Съвършено вярно, сър.

— Такива имена се избират от майка ирландка или може би сте роден на двайсет и втори ноември 196317?

— Виновен и по двете обвинения.

— Много смешно — подхвърли само Арабела и поведе гостите си към стаята за закуска. Анна заразказва оживено на Джак защо е превързан крака й.

Домакинята покани Накамура да седне от дясната й страна. Даде знак на Джак да заеме стола отляво.

— Седни до мен, младежо. Има още няколко въпроса, които бих искала да ти задам.

Джак забеляза блюдото с бъбреци с подправки и посегна към ножа и вилицата.

— Засега може да забравиш за храната — скастри го домакинята, — поне докато не им разкажеш защо не съм на първа страница на „Дейли Мейл“ с разказ за героичните ми действия снощи.

— Нямам представа за какво говорите — опита да се измъкне Джак, докато Андрюс му наливаше кафе.

— И ти значи. Нищо чудно, че толкова много хора нямат доверие в теориите за заговори и полицейски акции. Хайде помисли малко, Джак.

— Когато разговарях тази сутрин с колегите си от МИ 5, те ме увериха, че нито един терорист не е прекрачил границите на тази страна през последните двайсет и четири часа.

— С други думи, тя се е измъкнала пак — намеси се Анна.

— Не съвсем. Мога да ви уверя, че жена, висока около метър и петдесет, с тегло към четирийсет килограма и с рана от куршум, е прекарала нощта в затвора „Белмарш“.

— Откъдето сигурно ще избяга — предположи Арабела.

— Никой не е избягал от „Белмарш“ досега.

— В крайна сметка сигурно ще я изпратят в Букурещ.

— Съмнявам се — възрази Джак. — На първо място, няма никакви данни, че тя е влязла в тази страна, пък и никой няма да търси жена точно в този затвор.

— В такъв случай ти позволявам да си вземеш малко гъби.

Джак отново посегна към вилицата и ножа.

— Горещо ги препоръчвам — обади се Накамура и се надигна от мястото си. — За съжаление се налага да ви напусна, защото има опасност да закъснея за моята среща.

Наложи се Джак за втори път да остави вилицата и ножа и да се изправи заедно с всички да изпрати господин Накамура.