Аферата Ван Гог
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Аферата Ван Гог». Краткое содержание книги:
Когато гостите и домакинята се спряха в подножието на витата стълба, Арабела попита Андрюс дали Брунсуик и Пиктън са се прибрали.
— Не, милейди — отговори икономът. — Но тази вечер ми се стори, че има доста зайци навън.
— В такъв случай ще отида да прибера тези разбойници — промърмори тя и като се обърна към гостите си, добави: — Пожелавам ви лека нощ и очаквам да ви видя утре сутрин на закуска.
Накамура се поклони и тръгна нагоре по стълбите след Анна. От време на време спираше да се наслади на портретите на прадедите на Арабела, които го гледаха от стените.
— Моля да ми простите, че ви бавя, Анна, но вероятно няма да имам възможност да се срещна с тези господа отново.
Младата жена се усмихна и го остави да се възхищава на портрета на госпожа Сидънс, рисуван от Ромни.
Тя продължи по коридора и спря пред вратата на спалнята на Ван Гог. Натисна дръжката и запали лампата. Спря за миг, за да погали с поглед автопортрета над леглото. Свали роклята си и я закачи в гардероба. След това нареди останалите си дрехи на канапето до леглото с балдахин и включи нощната лампа. Часовникът й показваше малко след единайсет. Побърза да влезе в банята.
Щом плиснаха водните струи, Кранц се измъкна изпод леглото и коленичи до него. Подуши въздуха, подобно на животно, което иска да се ориентира по миризмата. Душът в банята още работеше и тя се изправи предпазливо. Безшумно отиде да изключи централното осветление в спалнята. Остана да свети единствено лампата за четене до леглото. Кранц повдигна леко завивката и се плъзна отдолу. Хвърли последен поглед на Ван Гог, преди да се покрие през глава с тънкото одеяло, и почти се сля с просторното легло. Нито един мускул не трепваше по тялото й. Беше толкова дребна и тънка, че едва се забелязваше в сумрака на стаята. Макар и под завивките, тя чу, че душът спира. Последва пълна тишина. Вероятно Анна се сушеше. След това някакъв ключ щракна. Вероятно в банята. Затвори се врата.
Кранц измъкна с едва забележимо движение ножа от специалния джоб на панталона и стисна здраво дръжката, усетила, че жертвата й е вече в стаята. След малко Анна се мушна в леглото, обърна се настрани и загаси нощната лампа. Докато отпускаше глава на пълната с гъши пух възглавница, усети, че се унася. Последната мисъл, която мина през съзнанието й, беше, че вечерта наистина мина много добре. Господин Накамура не само потвърди сключването на сделката, но й предложи и работа. Какво повече можеше да иска?
Вече заспиваше, когато Кранц се подпря бавно на лакът, протегна другата си ръка и прокара показалец надолу по гърба на Анна, докато постепенно стигна до горната част на бедрото й. Анна въздъхна. Кранц замря за миг и едва тогава пъхна ръка между бедрата на жената до нея.
Сънуваше ли, или някой наистина я докосваше, питаше се Анна, докато се люлееше някъде между съня и полубудното състояние. Не можеше да допусне, че в леглото й има някой. В този миг си даде сметка, че между краката й се намира студено острие. Тутакси се събуди. Хиляди объркани мисли се втурнаха в пламналия й мозък. Тъкмо щеше да хвърли одеялото на земята, когато до ухото й някой изсъска:
— Да не си посмяла да мръднеш. Между краката ти има петнайсетсантиметров нож с върха нагоре. Само да гъкнеш, ще те разпоря до шията и ще си жива точно толкова, колкото да закопнееш за смъртта.
Анна усещаше леденото острие и правеше усилие да не мърда, макар цялото й тяло да трепереше неудържимо.
— Ако правиш каквото ти казвам — съскаше Кранц, — може и да останеш жива, но не разчитай много.
Малкото здрав разум, останал в съзнанието на Анна, подсказваше, че наистина няма на какво да разчита и ако иска да увеличи шансовете си, трябва да се опита да спечели време.
— Какво искаш? — попита тя.
— Казах ти да не се обаждаш — повтори Кранц и размърда ножа, така че той стигна на сантиметри от клитора на младата жена. Анна замълча. — Протегни много бавно ръка и запали нощната лампа.
Тя се подчини, усещайки, че ножът следва движенията й.
— Добре. Сега ще дръпна одеялото от твоята страна, но ти няма да мърдаш. Нали не забравяш къде е ножът?
Анна гледаше право пред себе си, докато Кранц изтегляше завивката настрани.