Обвинението

— Не съм съгласен — възразява Джей. — Още не знам със сигурност защо точно са извършени убийствата. Не мога да приема например, че Матос, а сега и Барбоса не са свързани с незаконната търговия на оръжие. И съм повече от убеден, че убийствата са свързани.

Никой не му противоречи. Убийствата са извършени по сходен начин, почти сигурно е, че са свързани и дори, че са извършени от едно и също лице или лица.

— Не мога да изключа напълно и възможността това да са престъпления, извършени от омраза — продължава Джей. — Обратен. Индианец — свива той рамене. — Изтезанията, общо взето, са израз на омраза. Има ли наранявания по гениталиите? — обръща се Джей към мен.

— Не — издържам аз на погледа му.

Странно ми е, че някога сме били близки, странно ми е да гледам пълните му устни и изящните ръце и да си спомням допира им. Докато се разхождахме по улиците на Париж, хората се обръщаха и го заглеждаха.

— Хмм — проточва той. — Това според мен е интересно и важно. Не съм психиатър криминалист, разбира се, но както личи, при престъпленията от омраза извършителите рядко нараняват гениталиите на жертвата.

Марино го гледа невярващо, с уста, отворена в неприкрито презрение.

— Защото въпросните извършители обикновено са простаци хомофоби и последното нещо, което ще докоснат, са гениталиите на убития — допълва Джей.

— Ако наистина смятате да се впускате в такива догадки — тросва се вкиснат Марино, — дайте да сложим в кюпа и Шандон. И той не се докосва до гениталиите на жертвите. Така де, дори не им смъква гащите, само им хапе лицата и гърдите и ги скъсва от бой. А от кръста надолу е свалял само обувките и чорапите и е ръфал ходилата. Защо? Страхувал се е негодникът му с негодник от женските гениталии, понеже неговите са уродливи, както и цялото му тяло. — Марино се взира в лицата около себе си. — Хубавото на това, че го тикнахме на топло, е, че така успяхме да го поогледаме. Нали? И знаете ли? Нашето приятелче си няма пишка. Или по-скоро онова, което има, не може да се нарече пишка.