Империя в черно и златно

Поеха назад към лагера преди зазоряване, Тисамон вървеше безшумно напред, Тиниса стъпваше тихо след него. За нея нощта беше преминала неусетно, сякаш извън реалността. Темпото на Тисамон беше убийствено, но тя не изостана и за миг по целия път до Аста. Двамата минаха с лекота през обръча от постови и избегнаха широкия лъч на голямата лампа, който пълзеше по временните улици на палатковия град. През цялото време не си казаха и една дума. В началото Тисамон се държеше все едно Тиниса не е там, но с напредването на нощта нещо се бе зародило помежду им, някаква мълчалива задружност. Тихите му стъпки постепенно се бяха променили, включвайки и нея в уравнението. Вместо да се оглежда и в двете посоки, притихнал в сенките на склад или казарма, сега той поглеждаше вляво, а дясното оставяше на нея. Гласуваше й доверие, най-сетне преценил, че задачата не е непосилна за нея, и всичко това без нито веднъж да покаже, че е наясно с присъствието й. А после стигнаха до робските ями и той остана назад да й пази гърба, докато Тиниса търсеше двамата си приятели — логично решение, защото Тисамон не познаваше нито Че, нито Салма.

Помежду им се бе възцарило негласно примирие, а докато се връщаха през покрайнините на гората, към примирието изглежда се добави и още нещо. Тук мракът бе непрогледен, нищо че извън пределите на леса вече се зазоряваше, и Тиниса едва различаваше силуетите на дърветата.

И не само на дърветата. Тя рязко спря. Тисамон спря едновременно с нея и я погледна.

— Да — каза той, — и ти ги виждаш, нали?

Преди Тисамон да го изрече на глас, Тиниса не знаеше да вярва ли на очите си, но сега неохотно призна, че сред дърветата наистина се различават фигури. Не бяха близо и не се движеха, а в мрака дори нейните очи ту намираха, ту изгубваха очертанията им. А после силуетите станаха по-ясни, или пък се приближиха и вече не беше нужно Тиниса да напряга зрението си. Бяха човешки или поне носеха спомена за човешкото. По стойка и телосложение приличаха на богомолкородни, но погледнати под определен ъгъл напомняха повече на самите насекоми, чието име носеше расата, с лъскав хитин и святкащи очи, а в същото време бяха като чворесто дърво, покрито с бодили.

Тиниса побърза да отклони поглед.

— Не е възможно… да виждам това. — Като отрасло в Колегиум момиче, възпитано в ценностите на рационалното и науката, тя беше по-склонна да отхвърли видяното, отколкото да повярва в невъзможното.

— Кръвта ти казва друго — отвърна тихо Тисамон, преди да са продължили тихо напред.

Полутаха се, докато открият новия бивак на Стенуолд. Когато приближиха, бръмбароидът вдигна глава към тях и в очите му грейна несмела надежда.

— Открихте ли нещо? — попита тихо той.

Тисамон поклати глава и отиде да седне до загасващия огън.

— Държат пленниците в ями — обясни Тиниса. — Огледахме всичките, но Салма и Че не бяха там. Може би ги държат в някоя от сградите. Няма как да разберем със сигурност.