Не дърпай дявола за опашката

– Да огледа плевнята ли?

– И да задава въпроси.

– Като Крамдън?

– Покри същите теми. Списък на предметите, кой какво и кога е направил, подробности за другите ни застрахователни полици и така нататък.

– Предполагам, че си му дала копия на същите документи, които дадохме и на Крамдън?

– На нея.

– Моля?

– Беше жена. Искаше фактури и касови бележки за велосипеда и каяците – в гласа ѝ се долавяха тъга и гняв. – Имаш ли представа къде са?

Той поклати глава. Мадлин замълча за малко, после каза:

– Попитах я колко скоро може да я разрушим.

– Онази част от плевнята, която все още се държи ли?

– Отговори ми, че компанията ще ни уведоми.

– И изобщо не намекна кога?

– Не. Нуждаели се от писмено разрешение от отдела за разследване на палежи, преди да одобрят каквото и да било. – Беше стиснала юмруци. – Не мога да понасям гледката.

Гърни продължително се вгледа в нея:

– Ядосана ли си ми?

– Ядосана съм на гадното копеле, което унищожи плевнята ни. Ядосана съм и на онзи мръсник, който пусна отвратителното съобщение на секретаря ни.

Гневът ѝ предизвика помежду им мълчание, което продължи до тръгването ѝ за клиниката. През този промеждутък той мислеше за нещата, които би могъл да каже, и за причините да не го направи.

След като проследи с поглед как колата ѝ се спуска надолу по пасбището, Гърни отнесе мръсните чинии в мивката, изстиска малко препарат за миене върху тях и пусна топлата вода.

В този миг звънна мобилният телефон в джоба му. На екрана бе изписано „г. б. булърд“.

– Господин Гърни?

– На телефона.

– Исках да ви информирам за нещо, тъй като се отнася до тема, която повдигнахте по-рано днес.

– Да?

– Въпросът за следите от гуми... Исках да ви съобщя, че наистина намерихме отпечатъци там, където предположихте – в автомобилния сервиз.

– И те показват, че някаква кола е била спряла на място, което според собственика на сервиза би трябвало да е празно?

– Да, макар че човекът не е напълно сигурен.

– А ивицата пръст в края на алеята на Рут Блум?

– Неопределени резултати.

– Тоест, няма достатъчно открита почвена повърхност, за да се определи категорично, но липсва и потвърждение, че някакво превозно средство е минало оттам на влизане или излизане?

– Правилно.

Стана му любопитно каква е целта на обаждането ѝ. За разследващите служители не беше обичайна практика да докладват за напредъка си на друг, освен на непосредствения си началник, а още по-малко на някой извън отдела.

– Има обаче нещо особено – продължи тя – и бих искала да ми кажете мнението си. Разпитвахме съседите и открихме двама души, които вчера късно следобед са забелязали джип „Хъмви“ наоколо. Единият свидетел настоя, че става дума за оригиналния военен модел, не за по-новата „Джи Ем“ версия. И двамата се го видели да минава два или три пъти напред-назад в онзи участък от пътя, в който се намира къщата на Блум.