Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Моля за извинение, ваше величество, но гномите там… — лейтенантът изглеждаше малко обезкуражен.
— И какво искат, Изми? — Сталкон погледна изненадано лейтенанта.
— Гномите казват, че някакъв гоблин, който много прилича на вашия шут, ги е окрал, или по-точно е откраднал вашето оръдие в момента, когато го ремонтирали.
— Тоест? — кралят, както и всички останали, не разбираше как малкия Кли-кли е успял да открадне масивното и тежко оръдие.
— Гномите твърдят, че направил някаква магия и то просто изчезнало — самият лейтенант не разбираше как глупакът със звънчета може да сътвори нещо подобно.
— Кли-кли, вярно ли е?
Съдейки от вида на Кли-кли, той мислеше само за едно — как по-незабелязано да изчезне.
— Е, не съвсем… — промърмори шутът, изучавайки носовете на обувките си.
— Какво значи не съвсем?! — сопна се кралят. — Отговаряй ясно!
— Ами, истина е — промърмори шутът, съгласявайки се с обвиненията на лейтенант Изми. — Просто исках да изпробвам заклинание от чантата на Гарет!
— Изпробвал си го за моя сметка! Кой сега ще се оправя с гномите?
Шутът учтиво замълча, преструвайки се, че много, много се срамува. В разкаянието на Кли-кли никой не повярва, а и самият той не очакваше такова чудо.
— То така или иначе беше бракувано — опита да се оправдае гоблинът.
— Взех те на своя глава! И защо още ти търпя номерата? — кралят ядосано поклати глава.
Кли-кли отново се престори, че много, много го е срам, че му е неловко и като цяло повече няма да прави така.
— Опитай се да потулиш тази работа.
Бедният лейтенант, получавайки неизпълнима заповед, се поколеба за миг, но намери в себе си сили да кимне (на него нищо друго не му и оставаше) и тръгна на битка с гномите. Да, получи опасна и трудна задача. Да не кажа невъзможна. По-лесно е да убедиш огр да не яде човешка плът, отколкото да успокоиш разбеснели се гноми, особено когато беснеят поради сериозна причина — за пари.
— Аз… — опита да се оправдае Кли-кли, но видя разярения поглед на краля и млъкна.
— Ето, чуйте — усмихна се Арцивус. Архимагът дори не обърна внимание на току-що случилия се неприятен инцидент. Цялото му внимание беше насочено към старите документи. — Много интересно нещо.
Магистърът прочете на глас стихотворението-загадка, което беше привлякло вниманието и на Фор. Но за разлика от моя учител архимагът нямаше нужда да се рови в речници, той напълно свободно владееше първия език на орки и елфи — древнооркски.
— Веднага мога да кажа, че едното четиристишие се явява най-абсолютната и най-наглата кражба, която някога съм виждал през живота си — изстреля шутът веднага щом Арцивус приключи с четенето.
— И кое четиристишие не ти хареса? — изненада се архимагът.
— напевно изрецитира шутът. — Това е от книгата Брук-грук.
— От Книгата на пророчествата на гоблините? Сигурен ли си, славни шуте? — попита Миралисса.
— Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Това е точно от Брук-грук. Само че тук някакви отворковци са променили четиристишието — изглеждаше, сякаш гоблинът всеки момент ще избухне от възмущение, че някакви си човечета са пипали великото гоблинско пророчество.
— За каква книга става дума? — не издържа Алистан. И той като мен никога не беше чувал за някаква си Брук-не-знам-коя-си.
— Скъпи графе — гласът на Кли-кли просто преливаше от злъчен сарказъм. — Понякога трябва да оставяте меча настрана и да четете книги. Брук-грук, или Книгата на пророчествата, е написана от лудия шаман Тре-тре преди три хиляди и петстотин години. В стихотворна форма тя разказва за най-важните и значими събития, които трябва да се случат в света на Сиала. Така например тя е предсказала появата на Неназовимия. Има редове и за Забранената територия, въпреки че навремето Ордена не им е обърнал никакво внимание.
При тези думи на гоблина Арцивус се намръщи още повече, но реши, че е под достойнството му да спори с шута.
— Дядо ми беше шаман — продължи Кли-кли. — Подготвяше и мен, само че аз не ставах за шаман. Но Книгата на пророчествата помня наизуст, така че четиристишието го познах веднага — взето е от Книгата на пророчествата. Авторът или е забравил точните думи, или нарочно е искал да скрие оригиналния източник, но аз го познах.