Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Къде? — Холанд извъртя щурвала наляво.
— Левите са на десет градуса и не помръдват, а десните са на седем.
— Така си и мислех. Едва удържам самолета да не се килне надясно. Пробвай с резервното управление!
Той натисна левия педал на кормилната система и увеличи режима на двигателите, но при несиметрични задкрилки и тяга само от лявата страна съществуваше сериозна опасност самолетът да се преобърне надясно.
Роб премести резервния превключвател на положение „прибрано“ и изправните задкрилки от лявата страна застанаха на 7 градуса. Самолетът излезе от наклон.
— Стига толкова! Така е добре! — каза Холанд.
Прагът на полосата се скри под носа на самолета.
— Петнайсет метра, дванайсет, десет… — занарежда Роб, следейки показанията на радиовисотомера.
Холанд отне ръчките за газ. Изправи самолета по осовата линия, изравни го плавно над полосата и го остави да опре, преди да изтегли интерцепторите и да натисне спирачките. От двете страни на пистата се издигаха стръмни баири — за да стигне до стоянката, трябваше да измине елипсовидната пътека за рулиране в ляво и да обърне посоката на движение. Намали скоростта до двайсет възела и бавно зави по пътеката.
— Слава богу! — въздъхна Роб.
— Изиграхме го оня мръсник! Като спрем окончателно и двигателите изстинат, ракетите му вече няма да уловят никакви сигнали.
Следвайки обичайната процедура при приземяване, Роб започна да щрака копчетата по командното табло. По инерция включи и допълнителната силова установка. Един мотор забръмча в опашката на боинга и задейства малкия реактивен двигател, който доставяше електричество в самолета и изпускаше навън силна струя въздух под налягане. Когато двигателят достигна определения минимум обороти в минута, контролиращият го компютър нареди на клапата за гориво да се отвори и на свещите да запалят горивото. Това ускори дейността на генератора и той изхвърли през ауспуха парещи газове с температура над 600 градуса С.
Юри отбеляза със задоволство, че противникът е включил допълнителната силова установка. Насочи ракетата към ауспуха на боинга, сведе скоростта до 200 възела и започна плавно да се спуска.
Инфрачервеният сигнал на „Куантъм“-66 неочаквано отскочи вдясно и взе да избледнява — боингът излизаше от пистата. Юри изтръпна — не изстреля ли веднага ракетата, хълмовете ще прикрият целта и няма да може да я улучи.
Натисна бързо пусковия бутон и ракетата изхвърча с вой от носача. Юри издигна самолета, за да не се разбие в хълма от дясно, и погледна надолу. В същия миг ракетата се вряза в опашката на боинга и мощна експлозия разтърси летището. Метални отломки се разхвърчаха във въздуха, а пламналата опашка се откъсна и се сгромоляса на бетона. Самолетът обаче продължи да рулира.
— Боже господи, сега пък какво стана? — изкрещя Роб, когато взривът го изхвърли от креслото му.
Рейчъл полетя с писък от столчето си и се вкопчи в раменете му.
— Дик, обади се в задния салон! Питай дали няма пожар! — нареди Холанд и се зае да проверява приборите за управление.
Роб грабна интеркома и натисна бутона за всички постове. Барб Ролинс и още няколко стюардеси се обадиха веднага.
— Барб, какво е положението там? — попита Роб.
— Страшна експлозия! — отвърна задъхано тя. — Не знам дали не е отнесла стаичката на екипажа. Отзад зее огромна дупка и една от вратите е отворена — може направо да се е откъснала! Да евакуираме ли пътниците?
— Кажи й да не прави нищо, Дик, стига салонът да не се пълни с пушек! Мястото не е подходящо за спиране — ще пробвам да стигна до стоянката.
— Задръжте така засега — предаде Роб. — Има ли пушек в салона?
— Не. Виждат се някакви пламъци отзад, може би при страничните прозорци, но вътре не влиза пушек.
— Добре, Барб — ако в салона се появи пушек, обади се веднага! Иначе стой там и чакай нареждания.
— Разбрах — каза тя.
Холанд увеличи скоростта, за да съкрати времето за рулиране обратно към пистата.
— Хидравличните системи наред ли са, Дик?
— Първа и втора все още са стабилни. Допълнителната силова установка обаче е спряла. Или генераторът е експлодирал, или… някой взриви опашката.
— Носовата част е натежала — промърмори Холанд, почти на себе си. — Имам чувството, че орем с носа си.
Юри не можеше да повярва на очите си — въпреки откъснатата опашка, „Куантъм“-66 бе останал цял и продължаваше да се движи! Как да не се възхити човек на солидната конструкция на боинга, а и на професионализма и несломимата воля на самоотвержения му командир?