Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Какво смяташ да правиш? - попита Каган.

- Мисля да прикрия следите ни. Ще дойда при вас, когато приключа. - Еди преметна клона на едното си рамо и се върна при входа, а Нина и останалите се насочиха към скалите.

Не след дълго грохотът от двигателите секна. Уайлд провери картата си; по звука от превозните средства предположи, че са стигнали равна земя и се намират на около осемстотин метра на север. Ако приемеше, че Бъркли правилно е определил мес­тоположението на Валхала, то Хойт и хората му бяха само на петнайсет минути път пеша от нея.

Нина погледна от прикритието си към могилата. Съпругът ѝ използваше клона от иглолистното дърво като прахосмукачка, въртеше го наляво-надясно, докато отстъпваше назад и прик­риваше следите, които бяха оставили. За съжаление, не бяха необходими много наблюдения, за да се забележи, че нещо е стъпвало върху снега, дори отпечатъците от ботушите им да не личаха. Ако екипът на Хойт претърсеше района, играта щеше да загрубее.

Най-накрая Еди стигна до върха на падината. Изтри следите по края на склона, след което се присъедини към останалите.

- Направих най-доброто, на което съм способен, но не е пер­фектно - каза той. - Някакъв знак от тях?

Каган беше извадил малък и компактен бинокъл и оглежда­ше дърветата на север.

- Не, но не мисля, че се намират далеч.

- Да, знам. Освен ако не ги е изял някой трол.

Тува съумя да се усмихне на шегата на Чейс.

Отново настана тишина. Минутите минаваха. Напрежението растеше сред Еди и спътниците му. Пристигането на наруши­телите беше неизбежно - бе въпрос на време и откъде щяха да дойдат...

- Виждам ги - изсъска руснакът и задържа бинокъла на едно място. - На около сто и петдесет метра са.

Нина забеляза други цветове освен бялото, кафявото и зе­леното. Мъже в дебело зимно облекло и с качулки на главите, които да ги пазят от студа, прекосяваха гората.

Идваха право към тях. Изчисленията на Бъркли бяха пра­вилни.

Каган продължи да гледа.

- Преброявам... деветнайсет, може би двайсет.

- Дай да погледна - каза Еди. Руснакът му подаде бинокъ­ла. - Виждам Хойт... и Бъркли. Държи GPS или нещо такова, проверява го... току-що посочи към могилата. - Англичанинът върна уреда на Григори и разтвори палтото си, за да извади своя уайлди. - Трябва да съм готов - обясни на притеснените жени. - Няма да почна да стрелям. Все още.

До тях достигнаха гласове, когато екипът на Хойт ги добли­жи. Бъркли водеше групата, беше облечен с подплатено ярко­жълто яке, което контрастираше на облеклото в убити цветове на спътниците му. Зад него вървеше наемникът, качулката му беше спусната, а от устата му се подаваше цигара. От рамото му висеше автомат FN Р90. Повечето от останалите мъже бяха въоръжени по подобен начин.

- Жалко, че не си донесе снайпера - обърна се Еди към Каган.

Наблюдаваше как групата следва Бъркли през снега. Архе­ологът беше зает да гледа GPS-a си и околностите - свали ус­тройството, посочи към ясените и побягна тромаво към тях.