Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Хей, хей! - развика се Еди, когато жената се запъти да влиза. - Чакай малко!

Скилфингър се спря и го изгледа учудена.

- Какво има?

- Не помниш ли? В зависимост от преводите, има различни имена. Едно от тях е врата... а другото беше смъртоносна ба­риера! Недей така да връхлиташ вътре.

- Бих го послушала - добави Нина. - Уверили сме се в това по трудния начин. Еди, носиш фенерче, нали?

Чейс слезе в окопа, извади голям фенер от раницата си и го насочи към отвора. Светлината разкри мръсен, потъмнял метал.

- Прилича ми на олово - каза той и разходи лъча по цялата повърхност.

Появиха се още детайли. Препятствието представляваше едната от двойка врати. В оловото беше издълбано грубо изо­бражение на вълк, главата му беше наведена агресивно. Линии от малки отвори преминаваха на височината на главата, корема и коленете върху бариерата.

- Какви са тези? - попита Каган.

- Не знам, но не бих пъхнал пръст в някой от тях, за да раз­бера. - Еди вкара фенера в една от по-големите вдлъбнатини във вратата и го надигна, за да освети вътрешността ѝ. - Мисля, че са направени от дърво - оловото е само броня. Не мога да видя нищо от другата страна. Блокирано е.

Нина се приближи до него.

- Знаеш ли какво ще пасне на това? Слънчевият компас, кой­то беше инкрустиран в руническия камък, ако го пъхнеш нас­трани.

- „Когато двете части станат една, те ще отворят смъртоносната порта към Валхала“ - каза Тува.

- Навярно компасът е някакъв ключ. Едва ли е съвпадение, че е със същите размери. Еди, подай ми фенера.

- Внимавай - предупреди я съпругът ѝ, когато ѝ го даде и тя пристъпи по-близо, за да освети отвора. - Може да задействаш нещо.

- Няма да го пипам - увери го Нина и се наведе доколкото ѝ стигаше смелостта, за да надникне през него. Както Еди споме­на, бариерата беше направена от огнеупорно дърво, покрито с олово. Но във вътрешността имаше още олово - някакви плоч­ки от всяка страна на пролуката. Изкушението да бутне една от тях, за да види дали се местят, беше голямо, но тя успя да устои. - Мисля, че има някакъв механизъм, но не знам...

Тя беше прекъсната от Каган, който излая „Тихо!“. Руснакът се обърна, изражението на лицето му беше напрегнато.

- Чувам нещо. Мисля, че е самолет!

Останалите застинаха и се заслушаха. Снежната тишина на гората беше навсякъде около тях... но изведнъж бе прекъсната от груб механичен грохот.

Идваше отдалече, но приближаваше.

- Не е самолет - прошепна Нина, опитваше се да установи произхода на летателния апарат. - Прекалено ниско лети.

- Задава се откъм реката - мрачно констатира Чейс. Годи­ните, прекарани сред престрелки и експлозии, бяха направили слуха му не особено чувствителен към високочестотните звуци, но монотонните шумове чуваше добре. Той изскочи от окопа и хукна да бяга по склона обратно към водопада. - Хайде!

Нина и Тува го последваха, Каган подскачаше след тях възможно най-бързо. Групата стигна до върха на урвата и поглед­на отново към замръзналата река.

Няколко превозни средства прииждаха по нея.