Вина

— Как лежеше?

— На една страна.

— Не по гръб?

— Не, на лявата си страна.

Дженкинс се върна до масата, за да вземе някакви материали и Глицки я окуражи с вдигнат палец.

— Сержант Грендъл, бихте ли разгледали тези снимки от мястото на престъплението и бихте ли ни казали дали ги разпознавате?

Дженкинс му ги подаде и Грендъл се съгласи, че снимките са точни. Съдебните заседатели ги разгледаха. Грендъл продължи — разхвърляните чаршафи и одеялото, липсващите бижута, кръвта. Описа ливидността на рамото на госпожа Духър.

— Сержант, основавайки се на вашия опит, тази ливидност позволява ли ви да пресъздадете сцената на престъплението?

— Да. — Глицки отдавна познаваше Грендъл като приятен и дори забавен събеседник, макар и по особен, полицейски начин. Но в момента този човек приличаше на машина.

— Както каза съдебният лекар, когато човек умира, кръвта се събира в долната част на тялото поради гравитацията.

— Но вие не казахте ли току-що, че тази ливидност се е намирала на горното рамо на госпожа Духър?

— Да.

— И какво означава това?

— Че е била премествана след смъртта си. Обърната.

— И защо?

Фаръл този път се изправи бързо.

— Протестирам, Ваша Светлост. Това са предположения.

Възражението беше прието, но Дженкинс започваше да набира скорост.

— Сержант, когато влязохте в стаята за пръв път, добихте ли впечатление за това, което се е случило там?

Грендъл кимна.

— Да.

— И какво беше то?

— Приличаше на кражба, която е била прекъсната, когато жертвата се е събудила. Имало е борба и тогава крадецът е убил госпожа Духър.

— Но не знаем ли, че госпожа Духър е била вече мъртва, когато е била намушкана?

— Така е. Поради ливидността предположих точно това — била е намушкана след смъртта си.

— Нощницата на жертвата е била отчасти разкъсана, нали?

— Да.

— Завивките са били разхвърляни?

— Точно така.

— А кръвта се е разплискала на леглото и на пода до леглото, нали?

— Да.

— Въпреки че госпожа Духър вече не е можела да се съпротивлява, защото е била мъртва?

Грендъл отново отговори утвърдително и Глицки си помисли, че след тези показания не би трябвало да остане място за съмнение. Всичко бе от ясно по-ясно.

Дженкинс се приближи до масата за бележника си. Погледна в него и още веднъж се обърна към сержанта.

— Господин Грендъл, нека поговорим за друго. Какво направихте с кръвните проби, които открихте на местопрестъплението?

— Изпратих ги за анализ в лабораторията.