Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Ваша Светлост — обади се Дженкинс, — адвокатът отново влиза в спор.
Томасино се намръщи, което за Фаръл беше добър знак. Естествено, Дженкинс бе права, но Томасино бе пропуснал да го отбележи и се засегна, когато това му се намекна. Той уважи възражението на Дженкинс и каза на Фаръл да се придържа към доказателствата.
Фаръл размени поглед с някои от заседателите.
— Ще кажа няколко думи за мотива. Обвинението заяви, че господин Духър е убил жена си, за да получи парите от застраховка на стойност един милион и шестстотин хиляди долара. Това е мотивът според тях, умолявам ви да го запомните.
Фаръл започна да обяснява как защитата ще разкрие всички финанси на господин Духър лично и тези на изключително преуспяващата му фирма. Няма почти никакви дългове — всичките му авоари са законно придобити и са над 800 000 долара, а сметките по спестяванията му възлизат на около още 100 000 долара. Почти от самото начало е изплатил къщата си и наскоро тя е била оценена на един милион долара. Накратко, въпреки че парите от застраховката не са никак малко, стига господин Духър да продължи със сегашния си начин на живот и да не тръгне да обикаля Егейско море с луксозни яхти с прислуга, повече пари не му трябват.
Фаръл разпери ръце.
— Дами и господа, обвинението не може да докаже, че Марк Духър е имал мотив, за да убие съпругата си, защото такъв просто не съществува. Обвинението не може да докаже, че е отровил съпругата си, защото не го е направил. Няма да докажат, че е виновен, защото е невинен. Това е истината. В края на този процес, когато видите, че обвинението не е доказало безпочвените си нападки, ще ви помоля да го обявите за невинен, какъвто всъщност е.
По обед Духър — стараейки се да изглади нещата — ги заведе във „Фрингейл“, малко бистро на няколко пресечки от съда. Седяха на маса в задната част, но Уес безцелно се ровеше в патешкото с бял боб и като че ли изобщо не оценяваше жеста.
Духър, наопаки, бе в празнично настроение, наслаждаваше се на двойна порция foie gras с половин бутилка pinot noir само за себе си. По дяволите, та той не работеше, само гледаше.
Кристина, без да забелязва вниманието, с което я обсипваха сервитьорът (напълни чашата ѝ за вода четири пъти) и клиентите от другите маси, беше забравила за разговора със Сам и за целувката, и обсъждаше изявата на Фаръл.
— Знаеш ли, Уес, мисля, че би могъл да си изкарваш хляба по този начин.
— Страхотна реч — съгласи се Духър. — Всичко това беше в иска 995. — Ставаше дума за иска, който по-рано Фаръл бе подал според Наказателния кодекс на Калифорния, секция 995, заявявайки, че няма достатъчно доказателства Духър да бъде съден. — Не мога да повярвам, че Томасино разреши на оная пуйка да продължи.
Фаръл седеше с наведена над чинията си глава, с отпуснати рамене. Който и да го видеше, нямаше да разпознае в него адвоката, който преди по-малко от час бе вършил чудеса в съдебната зала.
— Това нищо не е, Марк. Ще забележиш, че малко съм разкрасил някои, от наша гледна точка, неблагоприятни моменти.
Кристина остави вилицата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Дупката в оградата на голф клуба, кръвта, която липсва от кабинета на лекаря на Марк, отпечатъците на Марк по оръжието на убийството…
Духър се бе съсредоточил върху препечените хлебчета и със съвършена равномерност ги мажеше с foie gras.
— Чудесно се справи с тях. — Той отхапа и притвори очи. — Каза, че не бихме могли да знаем, тъй като сме невинни. Може би това бе най-прекрасният момент.
Но Кристина не откъсваше поглед от Уес, нещо друго не ѝ даваше мира. Никога не го бе чувала да говори с този тон преди и това я обезпокои. Още беше разстроен заради целувката.
Знаеше, че вчера Уес беше ядосан, но се бе надявала гневът му да премине. Сега се зачуди дали вместо това той не става по-дълбок. Тя докосна ръката му.
— Искам да ти кажа нещо.
Фаръл вдигна кървясалите си очи.
— Още ни се сърдиш и мислиш, че сме те излъгали, но това, че отидох у Марк, си беше чиста грешка. Не бих те лъгала. Марк също не би го направил.
Духър спря да дъвче и внимателно слушаше. След това изгледа Уес спокойно.
— Ако имаш съмнения, Уес, искам да ги чуя.
Бавно Фаръл поклати глава.
— Просто съм уморен. Цял уикенд ще спя.
— Какво, по дяволите, прави той тук? — попита Марк.
Кристина и Уес пиеха кафе, а Духър се наслаждаваше на чашка калвадос, когато Ейб Глицки влезе в ресторанта и се запъти към тяхната маса.