Неспокойкото [ЛП]

Трикс, както и всички хора, прекрасно знаеше, че гномите са експерти, когато става дума за камък, метал и фина механика. Но едно е да знаеш, а друго — да видиш със собствените си очи. Тъжната шега: „Докога хората ще са изостанали от гномите? Вечно!“ изплува в главата му. Следващата мисъл беше още по-тревожна — единственото, което пречеше на гномите да станат властелини на света, беше тяхната неспособност да правят магии. И ако народът на изкусните механици и занаятчии се научи да прави и заклинания…

Гласът на Груя прекъсна размишленията му.

— Гости от повърхността! — обяви тържествено гномката, веднага щом влязоха в залата на Съвета на старейшините. Тук всичко бе съвсем луксозно — от скъпоценностите, скулптурите, мозайките, инкрустациите, витражите, барелефите, орелефите и контрарелефите погледът се премрежваше. Мебелите — като се започне от великолепния трон, на който явно се беше настанил най-главният гном, та чак до скромната табуретка, на която се мъдреше друг старейшина, бяха покрити с гравюри и мозайки. В залата имаше дори огромни прозорци, през които се изливаше светлина — на пръв поглед изглеждаше слънчева!

Съветът се състоеше от седем гнома — явно това число при тях, както и при хората, се смяташе за специално. На гнома, седнал на трона, брадата се спускаше до пода и беше поставена в краката му завита в кръг. А на този, който седеше на табуретката, брадата едва стигаше до кръста. Всички останали гноми имаха бради с междинна дължина.

— Каза, че при нас са дошли трима — започна седящият на трона гном. — Учтивия, Умния и Онази, Която Носи Бяла Рокля.

Тиана възмутено изсумтя.

— Точно така — кимна Груя.

— Е… — кимна гномът. — Ние приветстваме уважаемите гости. И ги молим да поздравят Старейшината на Съвета. Кой от нас е старейшината?

— Пак загадки… — простена Трикс.

— Здравей, уважаеми старейшина на гномите! — веднага пристъпи напред Халанбери. Колкото и да е странно, той се обръщаше към гнома, който седеше на столчето и имаше най-късата брада.

— Защо мен нарече старейшина? — попита гномът на табуретката.

— Защото ти си най-скромният — каза Халанбери. — А истинският лидер няма да седне на трона, той ще предпочете да управлява леко отстрани. Така прави и регент Хас, например…

Трикс едва не ахна от изненада. Но Халанбери изглежда беше прав! Значи така управлява Хас… така управляваше и везирът Аблухай… така, скромно, сред воините, седеше на представлението и самият Прозрачен бог Алхазаб!