Черният град [bg]

„Срещу вратата е. С гръб към прозорците, между централния и левия... Сега ще ти дам едно гости, почакай само".

Ераст Петрович гледаше луната, към която бавно, но сигурно се приближаваше качествен, плътен облак. Оставаше да чака минута и половина.

- Случайно да знаете кого пречукахме вместо вас миналата нощ? - Фандорин опита да измъкне още малко информация от противника. Но той не клъвна.

- Правилата на играта се промениха. Вече никакви откровености. Ако позволите да ви застрелям, става - преди да умрете, ще удовлетворя любопитството ви.

„И това е нещо. Значи познава човека с отсечените ръце".

Светлината започна стремително да гасне. Угасна съвсем. Черният град почерня окончателно.

В същия миг Фандорин драсна клечка и запали просмукания с нефт плат.

Примижа, за да не вижда яркия пламък. Отиде до зеещата дупка на прозореца, хвърли факела вътре.

Както се и очакваше, Кълвача инстинктивно се обърна и натисна спусъка. А Фандорин отиде до другия прозорец, прескочи през перваза, просна се на пода, замря.

Човекът с пистолета, отчетливо видим на фона на огъня, бързо се въртеше около оста си, но не можеше да види слялата се с глинения под черна фигура.

„Само да не се застреля!"

Ераст Петрович прибягна към съвсем детски номер, който не беше описан в науката нинджуцу. Той извика „бау!" и се изтърколи настрани.

Кълвача вдигна ръка и изстреля последния, седми куршум - от стената се посипа трошляк.

- Ами това е - Фандорин се изправи, без да бърза. - Напразно се колебахте. Трябваше веднага да се застреляте, щом остана само един патрон. Ще се бием ли или така ще се предадете?

Прикривайки с длан очи, победеният противник се вглеждаше в тъмнината и все така не виждаше нищо. Ераст Петрович се приближи до него.

- Не се приближавайте, ваше превъзходителство. Мръсен сте като свиня. Ще ми изцапате дрехите - каза Кълвача-Одисей с поразително спокойствие. - Не, няма да тръгна да се бия с вас. И няма защо да се самоубивам. Болшевиките не са истерични госпожици, не посягат на живота си. Диалектиката учи: „всяко поражение е стъпало към победата".

Искаше му се да огледа лицето на този философ, но той стоеше с гръб към огъня. Нищо, ще има време.

- Свалете куртката. Без резки движения, че ще ви счупя ръцете. За всеки с-случай.

Кълвача похвално бавно свали офицерския кител. Завъртя се, демонстрирайки, че няма друго оръжие. Попита полугласно:

- Е, какво бе, ушат? Отърва се? Тържествуваш ли?

- Защо аз да с-съм ушат? - учуди се Фандорин.

Май арестуваният не беше съвсем на себе си. Започваше да приказва врели-некипели.

- Слонът и така ще пукне - каза той. - А вие, фокусник такъв японски, само влошихте нещата. Революцията така или иначе ще избухне. Само че първо ще се наложи да се премине през световна война. Вместо нефт, за подклаждането й ще отидат милиони човешки животи. И ще настане Тъмнина, а след нея - Светлина.