Черният град [bg]

„Май ще мога да ги хвана и двамата".

Фандорин тръгна напред.

- Обвивката виждаш ли? Не, гледай по-наляво! - командваше Кълвача. - Там, до горния спирателен кран, трябва да е въздушният регулатор!

- Да, виждам го! - дочу се отгоре.

- Завий магнитния крепеж! Помниш ли как?

Черната сянка вече бе на една крачка от командващия, а той нищо не усещаше, не чуваше. Фандорин понечи да хване Кълвача за врата, когато той, вдигнал глава нагоре гръмогласно попита:

- Слушай, Кълвач, а пет минути ще ни стигнат ли? Знаеш ли колко ще се забавим на портала. Нагласи го на седем.

„Значи Кълвача е онзи другият?" Това променяше нещата.

- Нищо, Краб, ще успеем! - отговори горният, като стържеше с нещо. - А ако не успеем, майната ни. Две минути са излишен риск!

„Трябва да слезе долу. Иначе няма да стане да го хвана жив".

Вместо да неутрализира човека с листа, както бе предвидено първоначално, Фандорин здраво го хвана отзад за ръцете, прошепна в ухото му:

- Продължавай да го инструктираш, Краб. Гъкнеш ли - мъртъв си.

И побутна вцепенения диверсант напред, като за по-голяма убедителност стисна болезнените точки на китките. Онзи изохка, послушно запъпли напред.

- Стой!

Озоваха се точно под металната стълба. Сега не се виждаха отгоре. Краба дишаше тежко, но се държеше послушно.

- Извикай: „Тук има някаква бърканица. Не мога да разбера. Слез за малко" - прошепна Ераст Петрович и още по-силно стисна пръстите му.

Вместо отговор нелегалният се дръпна напред, като едновременно ритна Фандорин по предната кост на подбедрицата с тока на обувката си. От болка на Ераст Петрович му причерня пред очите, но той се обърка не от това. Лявата ръка на Краба по мистериозен начин като че ли стана по-дълга, а след това съвсем се отдели от тялото му. От изненада Ераст Петрович разхлаби хватката.

Тогава диверсантът окончателно се отскубна. В ръката на Ераст Петрович остана само протеза с кожена ръкавица.

Оказа се, че Краба е еднорък!

Но нямаше време за чудене. Блесна нож.

Фандорин позна замаха - по същия начин, от ляво надясно, със сечащ удар, удряше човекът под вагона.

След като едва успя да отскочи, Ераст Петрович бе принуден да отстъпва още назад. Сакатият отлично владееше хладното оръжие. През цялото време редуваше ударите, атакуваше, не му даваше и секунда да си поеме дъх.

- Давай, Кълвач, давай! - крещеше той. - Държа го! Сложи го на три минути! Не, на две! И бягай, бягай!

С периферното зрение (възможност да вдигне глава нямаше) Фандорин видя как по една от тръбите под тавана се движи сянка.

Пружиниращ, мек звук. Скочи на пода.

Ще нападне в гръб? Това би било превъзходно. Проклятие! Хлопна стоманената врата. Измъква се!

Най-накрая успя да засече ръката на нападателя. Но единствената щипка на ракообразния имаше фантастична сила -отскубна се.

Ераст Петрович се ядоса, че губи толкова време с един инвалид. А мината си тиктака и Кълвачът се измъква!