Чуждоземецът [bg]

Нико се замисли над думите й и се опита да ги свърже с надменния алхази, когото беше започнал вече да опознава.

Двамата вървяха покрай кафенетата в страничните улички, от които се разнасяха шумните разговори на клиентите. Сенките започнаха да се удължават.

— И майка ми е същата — каза той след известно време, — нещо в миналото продължава да оформя характера й и досега.

— Заради нейните родители ли?

— Не. Заради баща ми.

Сересе отговори нещо, но Нико не я чу. Внезапно той забави крачка и спря.

Нещо бързо се спускаше, въртейки се към земята пред тях. Когато то кацна, Нико присви очи, за да види какво е.

Беше сикадово семе — свежата му зеленина ярко контрастираше със сивотата на паважа. Около него, по цялата улица, лежаха стъпкани и смачкани широки листа, а между тях имаше още крилати семена, макар да бяха по-малки от онези, които Нико беше свикнал да вижда. Той вдигна поглед към сградата, покрай която вървяха и която се извисяваше нагоре етаж след етаж. От ръба на равния й покрив висяха клоните на дърво. Сересе проследи погледа му.

— Градина на покрива — обясни тя. — Богатите обичат такива неща. — Тя присви устни за момент, след което се отправи към уличка отстрани на сградата и го повика: — Ела.

Нико я последва. Сересе спря под стълба, закрепена на тухлената стена над главите им и минаваща покрай прозорците на всеки етаж, за да достигне накрая до покрива. Той осъзна какво беше намислила тя.

Почувства се замаян, когато я качи на раменете си. Хилеше се и се олюляваше под тежестта й, докато тя присви колене, скочи и се хвана за най-долното стъпало на дървената стълба. Изтегли се нагоре, а Нико не спираше да й се любува, докато тя дърпаше резето.

Плъзгащата се стълба изтрополи долу и Сересе се озова до него.

— Какво се беше зазяпал? — задъхано го попита тя.