Игра на духове [bg]

- История с духове значи - каза тя накрая.

- Може би.

- А вие вярвате ли в духове, господин Паркър?

- Само в свои собствени, но това е без значение. Те вярват и цялото това насилие е резултат от тази вяра.

Майка кимна.

- Значи въпросът е приключен. Бих искала да възнаградя усилията ви.

- Не искам парите ви.

- Защото мислите, че са мръсни ли?

- Защото знам, че са мръсни.

- Имате някои много старомодни схващания, господин Паркър.

- Надявам се, че е така.

Той се надигна да си върви.

- Не ме попитахте за сина ми.

Паркър я погледна. На лицето му бе изписано отрепетирано безстрастно изражение.

- Чух, че е заминал.

- Така беше най-добре.

- Сигурен съм, че много ви липсва.

- Да - отвърна Майка, - наистина ми липсва.

Същата вечер в бара на хотел „Лангам“ в Бостън специален агент Едгар Рос от Федералното бюро за разследване също употреби израза „история с духове“, но не със същата небрежност като Майка. Повече обаче го интересуваше другата нишка на историята: тази с Джейкъб Еклънд.

- Мислиш, че той е отвлякъл Клаудия Сансъм и я е държал в плен в бунгалото си?

- Не знам дали е била през цялото време там, но мисля, че е прекарала последните си дни в онази стая.

- Нямаш доказателства.

- Сигурен съм, че ако някой претърси бунгалото и околностите му достатъчно старателно, ще се намерят.

- Това ли предлагаш да направим?

- Не.

- Защо?

- Еклънд е мъртъв. Оскар Сансъм заминава за Европа, а истината няма да върне жена му. Милена Бъдни, бившата съпруга на Еклунд, има нов съпруг и три доведени деца. Истината няма да направи живота им по-лек, най-много да го съсипе.

Рос отпи от чашата си.

- Освен това - добави Паркър, - ако бъде възбудено следствие, може да се разкрие връзката между теб и Еклънд, а ти не искаш това.

- Точно така.

- А ти знаеше ли? За Еклънд и Клаудия Сансъм?

- Не.

- Подозираше ли?

- Не.

- Каква тогава е била тази толкова деликатна причина, заради която ме нае да го търся, без да обясниш защо?

- Не мисля, че е твоя работа.

- Просто съм любопитен.

- Недей. Любопитството не е винаги полезно, дори в твоята професия.

Рос допи питието си и поиска сметката.

- Що се отнася до твоя приятел, Ейнджъл - каза той, - както и очаквах, началниците ми нямат никакво желание да се застъпват официално за него, но няма да повдигнем възражения срещу запечатването на досието му. Потвърдихме го неофициално пред когото трябва в Ню Йорк и пред съдията, назначен за изслушването. Съмнявам се, че ще има проблеми.

- Благодаря ти.

- Не ми благодари. За Ейнджъл и Луис щеше да бъде по-добре въобще да не бяха попадали в полезрението ми, но всички ще трябва да преживеем последиците. Освен това се погрижих да ти бъде изплатен бонус чрез господин Кастин. Ще останеш доволен, предполагам. Чувам, че и на теб ти предстои среща в съда - нещо във връзка с дъщеря ти?