Изворът [bg]

— Сигурно. Но не вярвам, че тези неща разкриват възможности.

— Ще дойдеш ли?

— Защо точно този път?

— Първо, адската чума Кики Холкъм настоява. Вчера ми говори повече от два часа и заради нея не можах да отида на официален обяд. Репутацията й страда, защото в града се строи сграда като „Енрайт Хауз“, а тя не може да привлече архитекта в салона си. Хоби й е. Колекционира архитекти. Настоя да те заведа и аз й обещах.

— Защо?

— В петък там ще е Джоуъл Сътън. Опитай да бъдеш мил с него, колкото и да ти е противно. Почти е решил да ти възложи сградата, доколкото чувам. Може би му е нужен само малко личен контакт, за да се реши. Мнозина други го преследват и всички те ще са там. Искам да си там и ти. Искам да възложи сградата на теб. Да не чувам нищо за гранитни кариери през следващите десет години. Не си падам по гранитните кариери.

Роурк седеше върху масата и стискаше с ръце ръба й, изтощен след четиринадесет часа в кантората. Помисли си, че сигурно е изтощен, но не го усеща. Опита се да отпусне рамене, за да си отдъхне, но не успя. Ръцете му бяха напрегнати и изморени, единият му лакът слабо трепереше. Дългите му крака бяха широко разкрачени, единият сгънат и неподвижен, с отпуснато върху масата коляно, а другият висеше прав от ръба на масата и нервно се клатеше. Тези дни му беше изключително трудно да си наложи почивка.

Новият му дом беше голяма стая в малка, модерна жилищна кооперация на тиха улица. Спря се на нея, защото нямаше корнизи над прозорците, а стените отвътре бяха голи. Стаята му беше мебелирана просто и оскъдно, чиста, огромна и празна. На човек му се струваше, че чува ехо от ъглите.

— Защо не, само този път? — настоя Хелър. — Няма да е толкова противно. Може дори да ти стане забавно. Ще видиш мнозина стари приятели. Джон Ерик Снайт, Питър Кийтинг, Гай Франкън и дъщеря му — трябва да се запознаеш с дъщеря му. Чел ли си й статиите?

— Ще дойда — каза рязко Роурк.

— Толкова си непредвидим, че понякога ставаш разумен. Ще мина да те взема в осем и тридесет в петък. Сложи черна вратовръзка. Между другото, имаш ли смокинг?

— Енрайт ме накара да си купя.

— Енрайт е много умен мъж.

Хелър си тръгна, а Роурк дълго седя на масата. Реши да отиде на приема, защото знаеше, че това е последното място, където Доминик би желала да се срещнат отново.