Изворът [bg]

Питър Кийтинг единодушно бе избран за председател, а Гордън Л. Прескът — за заместник-председател и касиер. Тухи отклони всякакви предложения. Каза, че ще бъде само неофициален съветник. Решиха организацията да носи името „Съвет на американските строители“. Решиха, че в нея могат да членуват не само архитекти, но и хора от всички сродни професии, както и всички, които носят в сърцето си тази прекрасна професия.

И тогава Тухи заговори. Говори дълго, изправен, опрял пръсти на масата. Внушителният му глас беше тих и убедителен. Изпълваше стаята, но всеки от слушателите усети, че този глас би могъл да изпълни и римски амфитеатър; в това имаше нещо ласкателно, защото той обуздаваше заради тях силата на могъщия си глас.

— … и така, приятели мои, на архитектурната професия й липсва разбиране за нейната социална важност. Тази липса се дължи на две причини: на антисоциалната същност на цялото общество и на вашата вродена скромност. Научени сте да мислите за себе си като за хора, които си изкарват прехраната, без да имате някаква по-висша цел от заплащането и спечелването на средства за преживяване. Не е ли време, приятели мои, да сложите точка и да преосмислите положението си в обществото? От всички професии вашата е най-важната. Не с количеството на парите, които можете да спечелите, нито с художествените умения, които можете да проявите, а със службата в полза на вашите съграждани. Вие сте хората, които осигуряват подслон на човечеството. Спомнете си, че е така и погледнете нашите градове, нашите бордеи. Тогава ще осъзнаете гигантската задача, която ви предстои. Но за да се справите с това предизвикателство, трябва да изградите по-широк възглед за самите себе си и за работата си. Вие не сте наемни лакеи на богаташите. Вие сте кръстоносци за каузата на онеправданите и на хората без подслон. Ще ни съдят не по това какви сме, а на кого служим. Нека се обединим в този дух. Нека във всичко да сме верни на този нов, по-широк и по-възвишен възглед. Нека си изградим — ако мога да се изразя така, приятели мои — една по-благородна мечта!

Кийтинг слушаше жадно. Винаги се бе смятал за човек, който трябва да си изкарва прехраната, да си изработи заплатата, в професия, която бе избрал, защото майка му поиска да я избере. С удоволствие откри, че е нещо много повече, че всекидневната му работа има по-благороден смисъл. Беше приятно и омайващо. Знаеше, че и другите в стаята се чувстват по същия начин.