Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
Пойндекс не желаеше да се забърква в това.
Успокои ги и ги накара да седнат. Лицето му придоби най-тъжното, най-разбиращото изражение.
— Мисля, че знам как да ви спася — каза той.
Те го погледнаха, очите им изведнъж се озариха от надежда. Сега можеше да направи каквото си поиска. Но Пойндекс не искаше какво да е. Вярваше, че е открил начин да се завърне във властта.
— Аз не съм обвинен в каквото и да е престъпление — започна той. — Каквито и действия да сте извършили преди моето присъединяване, те не ме засягат. Следователно за мен не би трябвало да е трудно лично да се приближа до Императора.
Никой не възрази, никой не го предупреди, че това може да означава сигурна смърт, че независимо колко невинен е той, Императорът беше напълно способен да убие всяко създание, за което има съмнения, че е свързано с Тайния съвет. Пойндекс се усмихна вътрешно на голямата загриженост, която показваха колегите и приятелите му.
— Ако не възразявате, ще предложа на Императора сделка.
Предложението на Пойндекс беше просто. Тайният съвет беше загубен, но все още можеше да нанесе достатъчно щети и да пролее реки от кръв. Той ги призова да се скрият в укрепения бункер, построен за извънредни ситуации дълбоко под рубигинозата. Това беше идеален команден център, свързан с всеки военен канал. Щеше да издържи на всичко — дори на ядрена експлозия. Оттам можеха да се бият до смърт, ако Императорът откажеше сделката.
Пойндекс щеше да изложи всичко това пред Императора. После щеше да каже, че Тайният съвет няма желание да причинява толкова неприятности, ако това може да се избегне. В интерес на всички невинни създания на Първичен свят те щяха да се съгласят да сложат оръжие, ако животът им бъде гарантиран.
— Без затвор — обади се някога дебелата Краа. — Моята сестра няма да понесе такова отвратително място.
— Не предлагам затвор — каза Пойндекс. — Предлагам изгнание. При условията, които смятам да уговоря, ще ви бъде разрешено свободно да се качите на частните си яхти и да избягате в най-далечните краища на Империята. Отвъд границите й, ако Императорът го пожелае. И ще ви бъде забранено да се завърнете.
— Мислиш ли, че ще се съгласи? — изхленчи Ловет.
О, да, увери ги Пойндекс. Наистина ще го направи. Императорът, както и Пойндекс, беше практичен човек. После им каза, че трябва да се отправят веднага към бункера. Не трябваше да се суетят — защото Императорът можеше да нападне неочаквано.
Пойндекс наблюдаваше как членовете на Тайния съвет поемат към съдбите, които им беше отредил, като животни, отиващи на заколение.
Глава 35
Близначките Краа, добре запознати с предателската природа на човека, бяха първите, които правилно разтълкуваха подтекста на излъченото от Императора съобщение.
— Проклетият Пойндекс! Скапаното копеле ни изработи и сигурно ни е продал.
А защо не? Те биха направили същото, ако имаха тази възможност.
— Трябваше да се досетим — каза надебелялата Краа. — Само седим в този тъп бункер и чакаме ли, чакаме. Не разполагаме с никакви сили в космоса, въздуха или по космодрумите.
Техните гневни крясъци бяха най-оглушителния звук, разнасял се в подземното убежище през последните дни. Близначките Краа бяха прекарали времето след заминаването на Пойндекс на неговата дипломатическа „мисия“ в ядене и повръщане. Ловет и Малперин често оставаха заедно, но нямаха какво да си кажат. Сякаш бяха двойка безмълвни призраци, обитаващи мазетата под замъка, от който някога бяха управлявали владенията си.
Стражата и слугите се научиха да изпълняват бързо и мълчаливо заповедите и после да изчезват по стаите си.
И ето че дойде съобщението на специалната честота, която бяха определили:
— Тук е Вечният император. Към мен се обърна пратеник на предателския Таен съвет. Те имаха наглостта да поставят условия за предаването си. Отхвърлих ги в името на цивилизацията и самата Империя. Не може да се водят преговори с убийци. Настоявам за незабавно, пълно и безусловно предаване. Граждани на Първичен свят…
В този миг близначките Краа се разкрещяха. Никой в комуникационната зала не чу какво още казва Императорът. Но, така или иначе, не беше нищо изненадващо: на Първичен свят беше обявено военно положение. Всички войници трябваше да се явят в казармите си и да останат там. Офицерите и подофицерите трябваше да поддържат дисциплината, но нищо повече. Всички кораби трябваше да бъдат приземени или щяха да бъдат свалени. Полицията беше призована да поддържа обществения ред — без насилие, ако е възможно. Бунтовниците и грабителите щяха да бъдат наказвани…