![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
— Първият изстрел беше заради мен. Този е за Арнолд Рамзи.
Раздаде се гръм и Морс рухна мъртъв по гръб.
— И наистина би трябвало малко повече да уважаваш тайните служби — тихо добави Кинг, докато се изправяше над трупа.
Когато видя кръвта по края на металния прът, Кинг застина за миг, после бавно се завъртя и очите му се разшириха от смайване. Кейт лежеше до стената с разбит череп. Неточният удар на Морс бе улучил нея. Безжизнените й очи гледаха изцъклено към Кинг. Морс бе убил бащата и дъщерята. Кинг коленичи и нежно затвори очите й.
Чу как Мишел го вика откъм асансьорната шахта.
Той погледа мъртвата още малко.
— Толкова съжалявам, Кейт. Толкова съжалявам, по дяволите.
Кинг вдигна Джоун, пренесе я в асансьора, после влезе и задърпа въжето с всичка сила.
В една стаичка до коридора на мазето таймерът на детонаторите, който Морс бе включил преди последното си нападение, отброяваше оставащите трийсет секунди до взрива.
На третия етаж Кинг изнесе Джоун от асансьора и обясни на Мишел какво е станало с Кейт и Морс.
— Губим си времето — каза Бруно, който явно не даваше пет пари за смъртта на младата жена. — Как да се измъкнем оттук?
— Насам — отвърна Мишел и затича по коридора. Стигнаха до края и тя посочи улея за отпадъци, прикрепен към прозореца. — Долу има кофа за боклук.
— Няма да скачам в боклука — заяви възмутено Бруно.
— Ще скачаш и още как — отсече Мишел.
Бруно изглеждаше готов да избухне, но зърна убийствения й поглед. Изкачи се в улея, Мишел го тласна и той полетя с писък надолу.
— Сега ти, Мишел — каза Кинг.
Тя скочи в улея и изчезна.
Когато Кинг се покатери в улея заедно с Джоун, таймерът щракна на пет секунди.
Експлозията събори хотел „Феърмаунт“ точно в мига, когато Кинг и Джоун се приземиха в контейнера за отпадъци. Силата на взрива прекатури контейнера и навярно така бе по-добре, защото металното дъно ги защити от ударната вълна, дима и отломките. Тежкият контейнер измина цели три метра, преди да спре само на две-три крачки от оградата, по която течеше ток.
След като прашните облаци се разсеяха, те излязоха навън и огледаха купчината бетон, останала от някогашния хотел „Феърмаунт“. Изчезнали бяха призраците на Арнолд Рамзи и Клайд Ритър, както и призракът на вината, която бе преследвала Кинг през всичките тези години.
Кинг се озърна, когато Джоун изпъшка, после бавно се надигна, хвърли поглед наоколо и очите й най-сетне се избистриха. Тя видя Джон Бруно и трепна. А когато се завъртя и видя Кинг, изумлението й нямаше граници. Той сви рамене и каза:
— Почвай да взимаш уроци по управление на катамаран.
Озърна се към Мишел. Тя се усмихна измъчено и каза:
— Всичко свърши, Шон.
Той отново погледна развалините и каза:
— Да, може би най-сетне свърши.
ЕПИЛОГ
Няколко дни по-късно Шон Кинг седеше върху парче обгорено дърво, останало от някогашната му красива кухня, и оглеждаше мястото, където доскоро беше къщата му. Чу шум от кола, обърна се и видя приближаващо беемве.
Джоун слезе от колата.
— Изглеждаш напълно възстановена — каза той.
— Не знам дали някога ще се възстановя напълно. — Тя седна до него. — Слушай, Шон, защо не взе парите? Уговорката си е уговорка. Заслужаваше ги.
— След всичко, което преживя, ти ги заслужаваш повече от мен.
— Аз ли съм преживяла? Боже мой, та аз бях упоена. Ти мина през целия кошмар в пълно съзнание.
— Вземи парите и си живей живота, Джоун.
Тя хвана ръката му.
— Е, ще дойдеш ли с мен? Та поне аз да ти поддържам стандарта, на който си свикнал?
И Джоун направи усилие да се усмихне.
— Благодаря, но мисля да остана тук.
Тя огледа опустошението.
— Тук? Какво има тук, Шон?
— Ако не друго, животът ми — каза той и бавно отдръпна ръка.
Тя се изправи смутено.
— За момент си помислих, че приказката наистина ще свърши добре.
— Бихме се карали през цялото време.
— Лошо ли е?
— Обаждай се как я караш — тихо каза той. — Наистина ме интересува.
Тя въздъхна дълбоко, избърса очи и се загледа към планините.
— Май пропуснах да ти благодаря, че ме спаси.
— Не пропусна. И ти би направила същото за мен.
— Да, бих — отговори сериозно тя.
Обърна се и изглеждаше тъй нещастна, че Кинг стана и я прегърна. Тя го целуна по бузата.
— Пази се, Шон. И бъди колкото се може по-щастлив.
Тя тръгна към колата.
— Джоун! — Тя се обърна. — Не казах, че беше в онзи асансьор, защото те обичах. Много те обичах.
За известно време Кинг остана сам. После пристигна нова кола и от нея слезе Мишел.
— Бих те попитала как я караш, но май знам отговора. — Тя вдигна буца мазилка. — Можеш отново да я построиш, Шон. По-хубава от преди.