Кръвта на сатаната

— Няма да влязат тук — промърмори Маги и се намръщи. Като Денал, каза си наум.

Останал без сили, Сам се свлече на пода. Бе изтощен и коленете му трепереха. Положи Денал на земята. Момчето гледаше с безумен поглед, а от устата му започна да излиза пяна. Издаваше хъркащи звуци.

— Така и не разбрах какво му стана — учуди се Сам. Маги изгледа още веднъж шумната тълпа пред входа на тунела и бавно поклати глава.

Денал най-сетне се изкашля. Тялото му се отпусна. Маги докосна момчето, като си помисли, че може да умре. Погледът на Денал обаче се проясни. Той я погледна, после бързо седна, сякаш се бе събудил от кошмар.

— Que paso?12 — попита на испански.

— Наложи ми се да те вкарам в тунела насила — обясни му Сам. — Защо?

Денал присви вежди и след миг премина на английски.

— То не искаше да ме пусне вътре.

— Кое не искаше да те пусне вътре?

Денал постави пръст на челото си и притвори очи.

— Не знам.

Маги подозираше какъв е отговорът.

— Това бе храмът — каза тя.

— Какво? — попита Сам.

— Хайде да се махаме оттук.

Сам помогна на момчето да се изправи и бавно я последваха към далечния изход. Някъде пред тях се виждаха светлините на двата факела, поставени пред входа на пещерата, в която се намираше Храма на слънцето на инките.

Когато достигнаха пещерата, Маги забави ход и спря. Огледа внимателно олтара и златните нишки, надвиснали над него. Сам се доближи до нея, без обаче да престава да наблюдава пространството зад тях.

— Ако мястото, откъдето се измъкнахме, бе раят на инките, съвсем не бих искал да попадам в ада им — смотолеви.

— Струва ми се, че това е техният ад — каза Маги и посочи с поглед златния храм.

Денал се постара да стои колкото се може по-далеч от златното помещение. Сам се доближи до Маги.

— Разбирам те. Трудно е да се повярва, че инките са хранели тези чудовища с децата си.

— Не, Сам, не си разбрал правилно. Именно тези чудовища са техните деца — обясни Маги на Сам, без да обръща внимание на удивеното му лице. Вече бе време да изложи гласно теорията си. — Казаха ни, че храмът взима децата им, превръща ги в богове и ги изпраща в ханан пача. — Маги посочи отново далечния изход, където вече само един звяр продължаваше да скимти пред входа. — Ей тези са липсващите деца!

— Но как… защо…

Маги докосна рамото на Сам.

— Вече се опитах да ти обясня нещо. Видях Пачакутек без кралските му одеяния. Тялото му е безкосмено, бледо и без полови органи. Бе досущ като тялото на тези чудовища. Като тялото на големия звяр, който застрелях, един от водачите на глутницата.

Сам присви вежди и като че ли се колебаеше дали да вярва на думите и. Погледна храма.

— Искаш да кажеш, че това нещо наистина му е създало ново тяло?

— Дотолкова, доколкото му е било по силите. Тъй като е бил Сапа Инка, дало му е тяло на водач на глутница.

— Но това е невъзможно!

Маги се намръщи.