Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
Джоан погледна текста. Значи крайниците на нано частицата съдържаха злато. Именно то обясняваше блясъка на веществото. Най-много я заинтригува обаче съставът на черупката. Съдържаше основно силиций. В природата почти всички биологични построения бяха основани върху въглерода. Върху молекули, съдържащи водород, кислород и въглерод. Тук обаче имаше конструкция, в която въглеродът бе заменен от силиций.
Хидросиликони, промърмори и си отбеляза новия вид молекула. Макар в биологията да бяха застъпени най-вече въглехидратите, при геологията нещата стояха иначе. Силицият бе най-разпространеният елемент в земната кора. Дали тази структура представляваше свързващо звено между биологията и геологията? Дали бе вярно предположението на младия монах, а именно, че частицата представлява първият открит неорганичен нанобот?
После задържа поглед върху последния ред относно състава на ядрото. „Опитите за анализ бяха безрезултатни“. Именно тук се криеше загадката. Външната част бе анализирана и дори измерена. Вътрешната обаче бе все още неразкрита. Това я върна към последния въпрос, зададен от младия монах. Каква бе целта на тази микроскопична машина? Кой я бе програмирал?
Преди Джоан да успее да се задълбочи върху разгадаването на тези тайни, чу провлачени стъпки по каменния под на коридора. Погледна часовника си и смръщи вежди. Бе твърде ранен час, за да и носят обяда. Захапа долната си устна. Който и да минаваше по коридора, едва ли идваше специално за нея, но тя не можеше да си позволи да рискува.
Бързо събра статиите и другите материали на купчинка, а после сгъна листчето с шифъра на отец Де Алмагро и го пъхна в джоба си. Покри дупката, пробита в масата, с Библията, единствената разрешена и книга. Накрая взе цигарата, която бе изпросила от брат Карлос, и я прибра в предния джоб на блузата си. Огледа масата и остана удовлетворена от това, че не се забелязваха следите от експеримента и с тайнственото вещество. Действията и се оказаха разумни. Стъпките спряха точно пред нейната врата. Джоан се вслуша. Някой пъхна ключ в бравата и го завъртя.
Извърна се рязко и видя, че вратата се отваря. Гостът бе брат Карлос с деветмилиметровия си пистолет в ръка. Тя го изгледа въпросително.
— Какво има?
— Излизай — каза и грубо. — Ела с мен.
Джоан се поколеба. Уплаши се, че бяха разкрили тайната и. Кръвта и се вледени.
— Излизай веднага! — нареди и Карлос.
Джоан кимна и тръгна към вратата. Докосна яката на блузата си с ръка. В пластмасовата банела във вътрешната и част бе скрила двете големи колкото сълзи частици от веществото. Не можеше да си позволи риска да ги остави в килията. Съществуваше възможност да претърсят стаята и или да я изпратят в друга килия. Заради това измисли този начин да носи златните капчици със себе си.
Карлос и даде знак да върви пред него и тя се подчини на нареждането му. Очакваше да тръгнат към лабораторията, но вместо това той я поведе към друга част на абатството. Намръщи се, когато видя, че я отвеждат в непознато място.
— Къде отиваме?
— Ще разбереш, когато пристигнем.
Монахът, който и без това не бе сърдечен човек, днес бе подчертано хладен. Поведението му я изнерви. Какво всъщност ставаше? Крилото на абатството, накъдето я поведоха, бе спартанско. Подове с каменни плочи и висящи крушки. Движеха се по дълъг коридор без врати. В това крило не срещнаха обитатели на абатството.
— Да не би нещо да не е наред? — попита Джоан, като не успя да скрие уплахата си.
Брат Карлос не отговори. Просто я поведе към малко стълбище в края на коридора. То се състоеше само от шест стъпала, водещи към дебела дъбова врата с железен обков. Върху нея имаше малко сребърно разпятие. Над него бяха кръстосани два меча.
Хенри и бе споменал значението на този символ, изобразен върху пръстена на брат Де Алмагро. Тя не го бе забравила. Бе знакът на Светата инквизиция.
Започна да я обхваща смразяващ страх, когато Карлос подпря пистолета в гърба и и почука по вратата. Чукането му очевидно бе кодирано. Отвътре някой отмести мандало и в голямата празна стая се чу звукът на желязо, триещо се в дърво.
Карлос отстъпи крачка, когато вратата се отвори. От помещението излезе горещ полъх, досущ като дъх на дракон. На нея не и бе позволено да отстъпи. Деветмилиметровият глок бе плътно притиснат в хълбока и.
В рамката на вратата се появи масивната фигура на запотен мъж, гол до кръста. Бе смъкнал монашеската си роба и тя висеше от пояса му. Прокара ръка върху голата си глава, която също блестеше от пот, и бързо каза нещо на испански. Карлос му отговори. Едрият монах им даде знак да влязат.