Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— Да, определено, вероятно си права, че копието е било различно… — Бердин се изправи и се почеса по чупливата кестенява коса. — Но след като заглавието е същото, тогава откъде-накъде преписът в Магьосническата кула ще разполага с пълния текст, докато в този тук липсват цели пасажи?
— Не съм казала, че тамошното копие продължава да е с пълния си текст. Само предполагам, че двамата с Ричард сте превеждали копието в Кулата, а не това тук. Споменът ти, че си чела книгата и не си забелязала никакви липсващи пасажи, не доказва нищо, защото копието е било друго. По-важното обаче е, че книгата може да съдържа съвсем същия текст, а преписвачът, по ред причини, да е оставил празни места по страниците.
— Какви по-точно причини? — попита недоверчиво Бердин.
Вирна сви рамене.
— Понякога в книги с недовършени пророчества като тези тук се оставят празни места, за да бъдат дописани от бъдещи пророци.
Бердин забоде юмруци в хълбоците си.
— Добре, но искам да ми отговориш на един въпрос. Като се зачета в книгата, си спомням нещата, които чета. Вярно, доста от тях не разбирам, но си спомням общия смисъл, спомням си, че съм срещала пасажите. Защо тогава не мога да си спомня нито една дума от липсващите пасажи?
— Простото обяснение е, че не помниш нищо от празните места, защото те са именно това — празни места. Както вече казах, оставени са в книгата от преписвача.
— Не, не питах това. Имам предвид, спомням си общия характер на пророчествата — дължината им. Като човек, роден с дарбата, ти би била по-навътре в смисъла на онова, което четеш. При мен е различно. Тъй като никога не съм разбирала добре пророчествата, аз по-скоро си спомням как изглеждат. Помня колко са дълги. Тези тук вече не същите, орязани са. Не ги разбирам и помня колко дълги ми се виждаха и колко ми беше трудно да разбера нещо от толкова дълги пророчества.
— Когато нещо е трудно за разбиране, то винаги изглежда по-дълго, отколкото всъщност е.
— Не! — Бердин направи кисела физиономия. — Не става въпрос за това. — Обърна на последното пророчество и и го показа. — Това тук е дълго само една страница, след което следват няколко празни страници. Не мога да твърдя, че помня всичките толкова добре, но поради някаква причина обърнах повече внимание на последното. Казвам ти, сигурна съм, че специално това беше доста по-дълго. Не мога да се закълна, че си спомням колко бяха дълги останалите или колко дълго би трябвало да е това. Но определено заемаше повече от страница. Не беше недовършено, както е това тук. Колкото и да се опитвам, не мога да си припомня колко точно беше дълго или какво пишеше в него, но със сигурност знам, че беше повече от една страница.
Това бе потвърждението, което очакваше Вирна.
— Колкото и объркано да ми се вижда всичко — продължи Бердин, — тази част си я спомням. В началото се говореше за разклоненията и за това колко е объркващо да се върнеш към основния корен, после за „разцепването на ордата, дето слави каузата на Създателя“… тука напомня за Императорския орден. Но не помня онова, което тук е празно, след „изгубеното доверие във водача“.
Не си въобразявам, Вирна, повярвай ми. Не мога да ти обясня защо съм толкова убедена, че има липсващи части, но наистина го чувствам. И ето, стигаме и до онова, което ме притесни най-много — защо липсващото в книгата е изтрито и от паметта ми?
Вирна се наведе към нея, повдигнала вежда.
— Виж това, скъпа, е въпрос, който наистина ми се струва притеснителен.
— Какво, да не искаш да кажеш, че ти е ясно за какво говоря? — попита слисаната Бердин. — Че ми вярваш?
— Боя се, че да — кимна Вирна. — Не ми се искаше да те обърквам с предположения. Исках ти сама да потвърдиш подозренията ми.
— Значи това е смущавало Ан, това е искала да проверим?
— Аха. — Вирна заровичка в купчината книги, стоварени на масата, докато накрая откри заглавието, което и трябваше. — Погледни тази книга. Мисля, че за мен тя е най-смущаващата от всички. „Събрани произходи“ е изключително рядко пророчество поради това, че е написано в приказна форма. Изучавала съм тази книга, преди да напусна Двореца на пророците, за да търся Ричард. На практика мога да ти я разкажа наизуст. — Вирна прелисти страниците. — Сега книгата е изцяло празна, а аз не си спомням нито дума от нея, с изключение на факта, че по някакъв начин е свързана с Ричард — как обаче, убий ме — не знам.
Бердин се вгледа в очите на Вирна така, както само една Морещица би могла.