Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Вече мръкваше, но Ничи успя да мерне Виктор, който стоварваше удар след удар с тежкия си боздуган върху всеки вражески войник, попаднал пред погледа му. Тя насочи Са’дин нататък.
— Виктор!
Той я изгледа с кръвнишки поглед.
— Какво! — успя да надвика врявата на битката, от стоманените остриета на оръжието му капеше кръв.
Ничи приближи коня си още повече.
— Зад кавалерията идват пехотинци. Те ще бъдат истинското изпитание. Не бива да допускаме да се разколебаят и да се откажат да атакуват сега. За всеки случай смятам да им подам апетитна примамка, на която да нямат сили да устоят и да хукнат да преследват в града.
— Добре — усмихна се мрачно Виктор. — Ще ги чакаме. Нахлуеше ли армията в Алтур’Ранг, нямаше да имат друг избор, освен да се разпръснат. Щяха да се разпределят по уличките. След това защитниците щяха да се погрижат да разцепят и тези вече разделени отряди. За всяка група вражески войници щеше да се погрижи отряд стрелци или копиеносци, както и неизброимо количество специално приготвени капани.
Алтур’Ранг бе огромен град. С падането на нощта мнозина от нападателите щяха да загубят ориентация и да се изгубят. Поради лабиринта от малки улички те нямаше да могат да вървят вкупом и да организират стройна атака. Нямаше да им се позволи да вървят накъдето и както пожелаят и да нападат безпомощни люде. Щяха да бъдат преследвани и гонени. И така отрядите им щяха да губят числеността си, едно поради непрекъснатите нападения на местните, друго, защото войниците щяха да се пръснат из уличките в търсене на повече сигурност. А Ничи се бе погрижила да не намерят такова място.
— Цялата си в кръв — подвикна след нея Виктор. — Добре ли си?
— Нещо се разсеях и паднах от коня. Но съм добре. Всичко трябва да приключи тази нощ — напомни му тя.
— Бързаш да настигнеш Ричард, а?
Тя се усмихна, но не му отговори.
— По-добре да вървя да разбуня гнездото на стършелите. Ще ги принудя да ме следват по петите.
— Ще сме готови — кимна той.
Забелязала трима вражески войника в далечината, които се опитваха да избягат без конете си, Ничи спря и хвърли по тясната лъкатушеща уличка мъждукащо заклинание. Чуха се три последователни удара, изпращяха кокали и войниците един по един се строполиха на земята.
— А, и, Виктор, има още нещо — обърна се тя към ковача.
— Слушам те.
— Никой не бива да се измъкне жив. Никой!
Той я изгледа за миг.
— Ясно. Айшак ще те чака. Гледай да докараш стършелите възможно най-бързо.
— Ще ги доведа…
Не успя да довърши изречението си, прекъсната от изригването на мощна огнена вълна от изток. Знаеше, че това би могло да означава само едно.
Виктор изруга и като се покачи на огромното безжизнено туловище на един боен кон, изпружи врат към плътната пелена от дим, която се извиси към тъмнеещото небе.
— Не си успяла да убиеш Кронос ли? — изгледа той подозрително Ничи.
— Кронос е мъртъв — изръмжа тя през зъби, — както и още един магьосник. Но явно разполагат с още. Както изглежда, добре са се подготвили. — Ничи насочи Са’дин в посоката, откъдето се надигнаха болезнени крясъци. — Само дето не са предвидили срещата си с Господарката на смъртта.
Двадесет и девета глава
— КАК МИСЛИШ, какво ли означава това? — попита Бердин.
Вирна подири сините очи на Морещицата.
— Ан не ми каза.
В библиотеката цареше мъртвешка тишина, нарушавана само от мекото свистене на газените лампи. При всичките тези дълги пътеки между тъмните орехови маси и многото етажерки лампите и свещите не успяваха да осветят достатъчно просторното помещение. Ако Вирна се бе погрижила да запали всичките лампи с отражатели по стените и в края на етажерките, щеше да стане значително по-светло, но тя прецени, че за работата, която ги бе довела тук, не е нужно да го прави.
Може би до известна степен се притесняваше, че ако запалят твърде много лампи и извадят твърде много древни томове, ще навлязат прекалено грубо в територията на този храм и ще събудят духовете на всички Господари Рал, които витаят наоколо.
Дълбоките ниши на тавана бяха разсечени от тежки греди. Масивните колони, които поддържаха тези тежки греди, бяха украсени богато с позлатени листа и увивни растения. Самите греди бяха изрисувани със странни, но красиви символи в ярки цветове. Подът беше застлан с луксозни килими, изтъкани на сложни фигури с меки цветове.
И навсякъде — по продължение на стените, затворени в шкафове със стъклени витрини, на самостоятелни етажерки, подредени в безкрайни редици — имаше книги, хиляди томове книги. Кожените им корици, повечето в тъмни цветове с поне едно златно или сребърно листенце на гръбчето, придаваха на мястото уникална физиономия и атмосфера. Вирна рядко бе виждала толкова огромна и величествена библиотека. Подземията в Двореца на пророците, където бе прекарала доста време в учене, също разполагаха с хиляди книги, но там бе подходено значително по-практично — всичко бе устроено само и единствено с оглед на осигуряването на достатъчно място за книгите и кътчета, където те да бъдат четени. Докато тук обстановката внушаваше преклонение пред книгите и носеното от тях послание.