Червения дракон

Греъм нагази във водата, изчака отдръпването на една голяма вълна и зарови пръсти в пясъка. Когато ги измъкна, в тях мърдаха две големи водни бълхи.

— Защо не опиташ с това, колега? — предложи му едната.

— Предпочитам блесната — отвърна момчето. — Тя е била на баща ми, знаеш ли?

— Не — поклати глава Греъм и хвърли поглед към Моли. Тя обгърна колене с ръце и погледна към морския орел, който кръжеше високо в небето. После стана, изтръска пясъка от краката си к каза:

— Ще ида да направя по един сандвич.

Греъм се изкуши да поговори с момчето насаме. Не. Уили щеше да изпита това, което би изпитала и майка му. Ще изчака Моли да се върне и ще говори с двамата. Този път наистина ще го направи. Моли се върна, но не носеше сандвичи. Вървеше забързано по твърдия пясък.

— Джак Крофорд те чака на телефона. Казах му, че ще се обадиш по-късно, но било спешно — каза тя, като разглеждаше ноктите на ръцете си. — По добре да побързаш.

Греъм пламна. Тикна края на пръта си в пясъка и затича в тръс през дюните. Оттук беше по-пряко, отколкото да заобикаля плажа, стига да не носиш нещо, което да се оплете в трънаците. Вятърът донесе тих бръмчащ звук и той внимателно огледа трънаците за гърмяща змия. После бавно огледа и ниско раслите кедри.

Видя ботуш в храсталака, долови блясък на бинокъл, зърна как се, надига облечената в защитни дрехи фигура. Погледът му срещна, жълтите очи на Франсис Долархайд и страх, премаза сърцето му.

Дулото на автоматичния пистолет бавно се насочи към него. Греъм го ритна в мига, в който от него излетя огън, бледожълт на ярката слънчева светлина: Пистолетът отлетя в трънаците. В следващия момент Греъм се оказа по гръб, нещо гореше в лявата част на гърдите му. С върховно усилие се хлъзна с главата надолу по наклона на пясъчната дюна.

Долархайд скочи след него и краката му със страшна сила се стовариха върху корема на Греъм. В ръката му проблесна нож. Не обърна никакво внимание на писъците откъм бреговата ивица. Заклещи тялото на Греъм между коленете си, вдигна ножа високо над главата си и изръмжа, когато замахна надолу. Острието се плъзна на милиметри от окото на Греъм и потъна дълбоко в бузата му.

Долархайд премести тежестта си напред и натисна с всичка сила дръжката, като се стремеше да пробие главата на Греъм.

Въдицата изсвистя в ръцете на Моли и се стовари върху лицето на Долархайд. Големите куки на блесната потънаха дълбоко в скулата му, кордата звънна и се опъна до скъсване от повторното замахване.

Той изохка, посегна към лицето си, трептящите куки на блесната се забиха и в дланта му. Ръката му остана прикована към скулата. Дръпна ножа от главата на Греъм с другата и хукна след Моли.

Греъм се претърколи, застана на колене, изправи се, затича се с изцъклени очи, задавен от собствената си кръв. Бягаше като луд, бягаше от Долархайд. После коленете му омекнаха и той се свлече в пясъка.

Моли тичаше към дюните с Уили на крачка пред себе си. Долархайд летеше подир тях, повлякъл въдицата. Тя се заплете в трънаците, дръпна болезнено разкъсаната му скула той извика и спря. Едва тогава му дойде наум да скъса кордата.