Червения дракон

Докато любимият му микробус, оборудван за изследване на експлозиви, пристигне от Вашингтон, Ейнсуърт беше принуден да се задоволи с апаратурата, която бе успял да натовари на самолета. Пристъпи към близката патрулна кола, измъкна от багажника и избеляла моряшка торба и извади топлозащитното си бельо, азбестовите ботуши и гащеризон.

— Как изглеждаше експлозията, Уил? — попита.

— Ослепителна светкавица, която бързо угасна. По тъмна в основата. Всичко се разхвърча — прозоречни рамки, цели парчета от покрива. Също и стените, късове, от които открихме навътре в полето. Имаше взривна вълна, последвана от вятър. Духна навън — после засмука към епицентъра, Почти угаси пожара.

— А той беше ли силен в момента на експлозията?

— Доста. Пламъци изскачаха отвсякъде — от покрива, от прозорците на двата етажа. Горяха дори околните дървета.

Ейнсуърт помоли двама пожарникари да имат готовност с маркуча, а трети, облечен в предпазно облекло от азбест, застана до тях с ръчна лебедка, готов бързо да отстрани всичко, което би се срутило отгоре.

Ейнсуърт разчисти стъпалата към мазето, над които имаше само небе, и внимателно се спусна между овъглените греди. Долу издържаше едва по няколко минути и затова му се наложи да влиза и излиза осем пъти.

Целият този труд беше възнаграден с едно-единствено разкривено парче метал, но той изглеждаше напълно доволен.

Потен и със зачервено лице, той смъкна азбестовите дрехи от себе си и седна на стъпалото на пожарната. Раменете си покри с пожарникарска наметка.

Положи откритието си на земята и издуха пепелта от него.

— Динамит — съобщи на Греъм. — Виждаш ли тези папратообразни резки по метала? Това тук е част от дясната дръжка на сандъче или куфар. По-скоро сандъче, в което е имало динамит. Не е избухнал долу, а на приземния етаж. Виж как е прерязано онова дърво. Мраморният плот на масата го е улучил странично. Динамитът се е намирал в съд, който го е предпазил от огъня за известно време.

— Някакви останки от човек?

— Едва ли ще открием кой знае какво, но останки винаги има. Ще трябва дълго да пресяваме. Ще го открием, Уил. Ще ти го връча в найлоново пликче.

Малко след разсъмване Реба МакКлейн най-сетне заспа, натъпкана с успокоителни. Бяха я откарали в болница „Де Пол“. Настоя жената в полицейска униформа да не се отделя от леглото и, на няколко пъти се събужда и се вкопчва в ръката и.

Когато най-сетне поиска закуска, таблата и занесе Греъм.

Как да подходи? С някои беше по-лесно, когато се държеше неутрално с тях. С Реба МакКлейн едва ли това щеше да е най-правилният подход.

Представи и се.

— Вие познавате ли го? — попита Реба полицайката.

Греъм извади служебната си карта, но жената дори не я погледна.