Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Хари Адисън поведе играта умело. В десет и двайсет позвъни в полицейското управление и каза само:
— Името ми е Хари Адисън. Роскани ме търси.
След това продиктува номер на клетъчен телефон и затвори. Нямаше никакво време да проследят обаждането.
Пет минути по-късно Роскани му позвъни от мястото, където бе отишъл незабавно след кацането в Рим — апартамента на убития отец Бардони.
Роскани: „Обажда се Роскани.“
Хари Адисън: „Трябва да поговорим.“
Роскани: „Къде сте?“
Хари Адисън: „На гарата Сан Пиетро.“
Роскани: „Останете там. Идвам при вас.“
Хари Адисън: „Роскани, елате сам. Променен съм, няма да ме познаете. Видя ли полицаи, веднага си тръгвам.
Роскани: Къде точно ще бъдете?“
Хари Адисън: „Не се безпокойте, аз ще ви намеря.“
Роскани пресече улицата и наближи гарата. Спомни си как бе искал да тръгне срещу Хари Адисън. Сам, с пушка в ръце. Да го убие заради Джани Пио. Но нещата се преобръщаха с главата надолу и ставаха невъобразимо сложни.
Ако Хари Адисън наистина чакаше на гарата, щеше да бъде извън Ватикана, на италианска територия. Може би същото се отнасяше и до отец Даниъл. Все още имаше надежда Роскани да се намеси, преди всичко да попадне в ръцете на Талиа и политиците.
Хари видя как Роскани влезе, прекоси чакалнята и спря отвън на перона. Сан Пиетро бе малка, служебна гаричка край криволичещата през Рим железопътна линия. Наоколо имаше само няколко души. Озърна се и забеляза един мъж със спортно сако, може би цивилен полицай. Но човекът бе влязъл малко преди Роскани, тъй че кой знае…
Хари излезе през другата врата, заобиколи отстрани и тръгна по платформата от другия край. Тътреше се като уморен свещеник, очакващ влака; свещеник, който нарочно бе пъхнал фалшивите си документи под хладилника в кухнята на апартамента на Виа Николо V. През отворената врата видя как в чакалнята влиза още един мъж. Беше разгърден, но носеше спортно сако като другия.
Най-сетне Роскани го забеляза.
Хари спря на три метра от него.
— Разбрахме се да дойдете сам.
— Сам съм.
— Не, водите още двама.
Това беше само догадка, но Хари не се съмняваше, че е познал. Единият още стоеше в чакалнята, другият бе излязъл на перона и гледаше право към тях.
Роскани се втренчи в Хари.
— Дръжте ръцете си тъй, че да ги виждам.
— Нямам оръжие.
— Изпълнявайте.
Хари леко разпери ръце. Чувстваше се ужасно неловко.
— Къде е брат ви? — запита Роскани с глух, напълно безизразен глас.
— Не е тук.
— Къде е?
— На едно място… В инвалидна количка. Краката му са счупени.
— А иначе добре ли е?
— В общи линии.
— С него ли е сестрата? Елена Возо.
— Да.
Когато Роскани изрече името на Елена, Хари цял се разтърси от вълнение. Прав беше, като каза, че ще я разпознаят по вещите в пещерата. А сега знаеше, че я смятат за съучастница. Не искаше да я замесва, но, така или иначе, вече беше замесена и нищо не можеше да се промени.
Той се озърна през рамо. Другият мъж също бе излязъл на перона. Стоеше на разстояние като първия. По-назад група млади туристи бъбреха и се смееха. Но полицаите бяха най-близо.
— Повярвайте ми, Роскани, не ви трябва да ме прибирате. Поне засега.
Полицаят продължаваше да го гледа втренчено. Беше силен и извънредно целенасочен. Точно както го помнеше от първата среща.
— Защо ме повикахте?
— Казах ви, трябва да поговорим.
— За какво?
— Как да измъкнем кардинал Маршано от Ватикана.
126
Колата се движеше по оживените обедни улици. Хари и Роскани бяха отзад. Кастелети караше, Скала седеше до него. Минаха покрай Тибър, после пресякоха на отсрещния бряг, добраха се до Колизеума, продължиха покрай руините на Палатина и древния Циркус Максимус, после надолу към Световното изложение — пълна обиколка на Рим, най-добрият начин да поговорят незабелязано.
И Хари наистина говореше непрестанно, опитвайки се да изрази всичко просто и ясно.
Единственият човек, каза им той, който може да разкрие истината за убийството на римския кардинал, за убийството на Джани Пио и вероятно за взривяването на автобуса, е кардинал Маршано, държан в изолация и под смъртна заплаха от кардинал Палестрина.