Бунтовници
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711179
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Бунтовници». Краткое содержание книги:
Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи – дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят...
„Бунтовници”, дългоочакваното продължение на „Дивергенти” на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.
– Ти си лекар, нали? – пита той.
– Да – отвръща тя.
– Тогава се погрижи за нея. – Той свива вежди. – Ранена е.
Лекарката приближава Лин и посочва на двамата Безстрашни да я оставят на земята. Те се подчиняват и тя прикляква край носилката.
– Скъпа, моля те да махнеш ръцете си от раната – казва.
– Не мога – простенва Лин. – Боли.
– Знам, че боли – продължава лекарката. – Но ако не откриеш раната, няма как да я огледам.
Юрая прикляква срещу лекарката и ѝ помага да махнат ръцете на Лин от корема. Жената вдига ризата на Лин. Раната от куршума е просто червено кръгче върху кожата, но около нея има нещо като лилав оток. Не съм виждала толкова тъмна синина.
Лекарката свива устни и аз разбирам, че Лин е на крачка от смъртта.
– Погрижи се за нея – нарежда Юрая. – Знам, че можеш да я излекуваш.
– Напротив – отвръща лекарката и го поглежда. – Вие подпалихте етажите в сградата, където се намираше болницата, и вече нищо не мога да направя.
– Има и други болници! – почти изкрещява той. – Можеш да си набавиш всичко необходимо от там и да я излекуваш!
– Положението ѝ е много сериозно – отговаря спокойно лекарката. – Ако не бяхте изпепелили всичко по пътя си, можех и да опитам, но в момента усилията ми ще отидат нахалост.
– Ти да мълчиш! – крясва той, насочил пръст към гърдите ѝ. – Не аз съм подпалил болницата ви! Тя е мой приятел и аз… просто…
– Млъквай, Юри – обажда се Лин. – Вече е прекалено късно.
Юрая отпуска ръце, после посяга към Лин с треперещи устни.
– Аз също съм ѝ приятелка – казвам на безкастовите, които са ме взели на прицел. – Не може ли да ме държите на прицел по-близо до нея?
Те ме пропускат да мина, аз се втурвам към Лин и сграбчвам свободната ѝ ръка, която лепне от кръв. Опитвам се да не забелязвам дулата, насочени в главата ми, и се съсредоточавам върху лицето на Лин, което сега не е пребледняло, а вече жълтее.
Тя не дава знак, че ме е забелязала. Цялото ѝ внимание е насочено към Юрая.
– Доволна съм, че поне не умрях, докато съм контролирана от симулацията – произнася немощно.
– Няма да умреш – казва той.
– Не изглупявай – прекъсва го тя. – Чуй ме, Юри. Аз също я обичах, наистина.
– Кого си обичала? – пита той, но гласът му секва.
– Марлийн – отговаря Лин.
– Да, всички ние обичахме Марлийн – съгласява се той.
– Не това исках да кажа. – Тя поклаща глава. После затваря очи.
Но минават още няколко минути, преди ръката ѝ да натежи в моята. Оставям я внимателно върху гърдите, после взимам ръката, която държи Юрая, и правя същото с нея. Той попива сълзите си, преди да са потекли надолу. Погледите ни се срещат над мъртвото ѝ тяло.
– Трябва да кажеш на Шона – обръщам се към него. – И на Хектор.
– Добре. – Той подсмърча и поставя длан върху лицето на Лин. Питам се дали страните ѝ са още топли. Не ми се иска да я докосна и да открия, че са студени.
Ставам и се връщам при Кристина.
47
Умът ми непрекъснато ме тегли към спомените за Лин, опитвайки се да ме убеди, че нея вече я няма. Аз обаче отказвам да повярвам и се отърсвам от поредицата картини, които се мяркат в главата ми. Някой ден ще се примиря с това, стига дотогава да не ме екзекутират като изменник или каквото решат да правят с мен новите ни лидери. Сега обаче искам да изпразня съзнанието си от всичко, да се престоря, че не съществува нищо друго, освен това помещение. Не очаквам да го постигна лесно, но става точно така. Вече знам как да блокирам скръбта.
След малко Тори и Харисън влизат във фоайето. Харисън следва Тори по петите, а тя залита към един стол – почти бях забравила за нейната рана; тя беше толкова пъргава, докато убиваше Джанийн.
След тях върви един от Безстрашните, преметнал тялото на Джанийн през рамо. Той стоварва трупа като чувал върху масата пред строените в редици Ерудити и изменници на Безстрашните.
Зад гърба си дочувам ахкане и шепот, но не и ридания. Джанийн не беше от водачите, които хората биха оплаквали.
Втренчвам се в безжизненото ѝ тяло, което смъртта сякаш е смалила. Тя е само с няколко сантиметра по-висока от мен, а косата ѝ – само няколко нюанса по-тъмна. Сега изглежда спокойна, почти умиротворена. Не мога да позная в това тяло жената без съвест.
Дори тя е била по-сложна личност, отколкото предполагах. Пазела е тайна, която е смятала за толкова ужасна, че от някакво гнусно и извратено чувство за покровителство над останалите касти не е искала да разкрие.