На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— На Коледа едно момче от моя взвод попадна на мина — казах аз.
— Приятел ли ти беше?
— Той… беше пристигнал съвсем наскоро. — Помълчах и прибавих: — Беше нещо като загуба на време да се сприятеляваш с новобранците. Те често загиваха, около тях имаше много смърт. Ако след трийсет дни още са живи, можеш да се ръкуваш с тях или нещо такова.
Напуснахме района на някогашната ми база и пътят вече не ми бе познат.
Господин Кам, изглежда, започваше да се чувства неудобно със завързани на гърба ръце. Сюзан забеляза това и ме попита:
— Не трябва ли да го развържем?
— Не.
— При тази скорост не може да избяга.
— Не.
Тя най-после запали цигара. И на мен ми се пушеше, сигурно защото мислите ми все още бяха в Бонг Сон, където не ми стигаше по един пакет на ден.
— Хайде да поразпитаме господин Кам — казах аз. — Питай го дали помни войната.
Сюзан преведе въпроса. Той като че ли не искаше да отговори, но накрая измънка нещо.
— Когато войната свършила, бил тринайсетгодишен — преведе Сюзан. — Живеел в някакво село на запад от Натранг и си спомнял пристигането на комунистите. Казва, че хиляди южновиетнамски войници отстъпвали през селото му и всички знаели, че идва краят. Мнозина избягали в Натранг, но той останал в селото си заедно с майка си и двете си сестри.
— И какво станало?
Тя продължи да го разпитва и после ми каза:
— Всички много се страхували, но северновиетнамците се държали добре. В селото били останали само жени и деца и войниците не закачали жените. Обаче комунистите открили един млад офицер, чийто крак бил ампутиран, и го отвели. По-късно дошли политически функционери и разпитали всички. Намерили двама държавни чиновници, преоблечени като селяни, и ги арестували. Но никой не бил разстрелян в селото.
Кимнах.
— Ами баща му? Братята му?
Сюзан го попита.
— Баща му загинал много години преди това. По-големият му брат служел в южновиетнамската армия, но така и не се върнал у дома. Майка му още го чакала.
Погледнах господин Кам и видях, че е разстроен. Разказът на виетнамеца бе смутил и Сюзан. Собствените ми спомени от онова време започваха да се роят в главата ми.
Когато започваш такова пътуване, трябва да очакваш най-лошото и няма да останеш разочарован.
Продължавахме по черната магистрала — в нощта и в миналото.
23.
Бяхме изминали около триста километра от Натранг. Наближаваше десет. Поддържах по-ниска скорост, за да пестя горивото, пък и не бързахме особено. Погледнах индикатора. Стрелката показваше, че ни остава четвърт резервоар.
— Още колко има до Дананг? — попитах Сюзан.
Тя вече бе изчислила.
— Сто и петдесет километра. Как сме с бензина?
— Изгорихме малко повече, докато бягахме от ченгетата. С резервните туби може и да стигнем до Дананг. А може и да минем покрай денонощна бензиностанция.
— През последните триста километра видяхме само четири бензиностанции, всички затворени.
— Не минаваме ли през Куанг Нгаи?
— Да. Магистрала номер едно минава точно през него. Столица на провинция. На около седемдесет и пет километра от тук.
— Вземи пътеводителя и виж дали се споменава нещо за бензиностанция.
Сюзан разтвори книжлето.
— Ами, има малка карта на града… виждам хотел, пагода, черква, поща, заведение на име „Ресторант за ориз номер трийсет и четири“, автогара…
— Тия коли може да работят с ориз.
— Надявам се. На картата не е показана бензиностанция. Но в толкова голям град трябва да има поне няколко. Може някоя от тях да е отворена. Ако не, между Куанг Нгаи и Дананг има още един град, до който би трябвало да стигнем. Казва се Хои Ан, старо китайско пристанище. Очарователно място, туристически център. Ходила съм там, когато бях в Хюе. В Хои Ан има много хотели и може би бензиностанция, която работи до късно. От там до Дананг няма нищо друго.
— Добре. Да видим какво ще стане.
Господин Кам разбра, че разговаряме за горивото, и каза нещо на Сюзан.
— Господин Кам, който вече е наш приятел — каза тя, — ми напомни, че понякога можеш да купиш бензин от частни търговци. Продават го на сергии покрай пътя. Трябва да следим за надпис „ет-ксанг“.
— По цяла нощ ли е отворено?
— Нещо такова. Отиваш в къщата до надписа и си купуваш бензин. Правила съм го с мотора. Обикновено го продават в шишета от безалкохолни и е скъп.