Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » На север
На север - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

На север

Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:

Пол Бренър получава специална задача: да се завърне във Виетнам и да открие свидетеля. Бренър приема с неохота — той е ветеран от Виетнамската война и има славата на безкомпромисен следовател. Операцията е от изключително значение за САЩ. Става дума за убийство отпреди трийсет години. Свидетел е вражески войник, който сега трябва да бъде открит.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 302
Перейти на страницу:

— Хората не пътуват нощем, освен някои автобуси. Денем магистрала номер едно е толкова оживена, че едва можеш да вдигнеш петдесет километра в час. Казват, че след залез-слънце полицията престава да патрулира по шосетата.

— Това е добре за нас.

— Всъщност не. Военните патрулират по пътищата до зори. Ченгетата остават в градовете. Военните патрули спират всички по шосетата.

— Кой е следващият голям град?

Сюзан погледна на картата.

— Казва се Куи Нон. Но магистрала номер едно минава на запад, от него, така че не се налага да прекосяваме града.

— Там имаше голяма американска болница.

— Помниш ли Куи Нон?

— Да. Там пращаха ранените, дето не ги взимаха на лазаретните кораби. Имаше и много виетнамски войници и цивилни. Освен това извън града имаше голяма болница за прокажени.

— О… чувала съм за нея. Все още съществува.

— Имахме един санитар, който беше получил толкова тежки изгаряния, че пожела да работи в лепрозориума. Майтапехме се с тая история. Нали разбираш, винаги щом стане напечено, всички сме доброволци за Куи Нон. — Сюзан не се засмя. — Сигурно си идвала тук. На какво разстояние е градът?

— Само на няколко километра, струва ми се.

— Можеш ли да четеш карта, или си измисляш?

— Това е сексистки въпрос.

— Ксин лой.

Тя ме ощипа по рамото, което изненада господин Кам.

— Жената на господин Кам никога не го щипе — заявих аз. — Ще се оженя за виетнамка.

— Те са толкова покорни, че ще се пръснеш от скука.

— Звучи супер.

— Радвам се, че се чувстваш по-добре.

— Малко съм обезпокоен за шофьора на камиона.

Сюзан се замисли.

— Ами… шофьорът на камиона не знаеше, че сме чужденци. Решил е, че сме виетнамци и че ни гонят ченгетата. Не е видял абсолютно нищо.

— Имаш право.

Подминахме пътя за Куи Нон, който пресичаше магистрала 1. На кръстовището имаше няколко постройки, включително бензиностанция, но затворена.

— Дали има отворена бензиностанция, как смяташ? — попитах Сюзан.

— Защо да има отворена бензиностанция?

— Ясно. Струва ми се, че бензинът няма да ни стигне до Хюе, включително тубите.

— Изключи фаровете. Така се пести бензин. Питай господин Кам.

Погледнах индикатора за резервоара и пресметнах наум. Реших, че можем да изминем още двеста, двеста и петдесет километра, в зависимост от вместимостта на резервоара и това колко харчехме. Десетте литра в тубите означаваха още петдесет-шейсет километра.

— Питай господин Кам къде можем да заредим — казах на Сюзан.

Тя го попита, виетнамецът отговори и Сюзан преведе:

— Не знае. Никога не е пътувал толкова на север и рядко пътува нощем.

Засмях се.

— Ами тогава къде е щял да напълни резервоара?

— Явно не е имал намерение да ни закара в Хюе — отвърна тя.

— Зная. Кажи му го.

Сюзан му го каза и господин Кам видимо се смути.

— Спомням си няколко нощни бензиностанции в Дананг — рече тя.

— На какво разстояние е Дананг?

Сюзан направи справка с картата в скута си.

— На триста километра.

Пак погледнах индикатора на резервоара.

— Надявам се да не се налага да се изкачваме, иначе няма да успеем. Може би трябва да изхвърлим шишкото от колата.

— Той ни трябва, за да налеем бензин, Пол.

— Дано резервоарът ни е по-голям или пък да харчим по-малко. Ако се случи най-лошото, ще спрем, ще изчакаме до зори и ще потърсим отворена бензиностанция.

Вгледах се право напред и на хоризонта забелязах сияние.

— Това ли е Бонг Сон?

— Би трябвало.

Започнах да намалявам скоростта и се огледах. Пустият пейзаж ми се стори познат.

— Тук видях слона — по-скоро на себе си, отколкото на Сюзан, казах аз.

— Какъв слон?

Помълчах Няколко секунди, после отвърнах:

— Когато за пръв път си участвал в сражение, казваш „Видях слона“. — Погледнах към пътя и земята от двете му страни, където за пръв път бях участвал в престрелка в една ранна утрин през ноември 1967-а, точно след Деня на благодарността.

— Какво означава това?

— Не зная. Обаче зная, че изразът е стар — отпреди Виетнам. Може да се отнася за римско време, когато Ханибал прекосил Алпите със слонове. Тук видях слона — повторих аз.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 302
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)