Лично правосъдие

— Трябваше да ме видиш преди два часа — отвърна Девлин.

— Какво е станало с теб? Ти дори не можеш да ходиш изправен.

— Нищо ми няма.

— Какво си се опитвал да направиш снощи, по дяволите?

— Да вбеся Кели.

— Е, успя. Направо е вън от кожата си.

— Хубаво.

— Хора като Кели са достатъчно самоуверени, за да се предават лесно, Джак — рече Зитър.

— Кели е просто долен престъпник и страхливец, ето какво е. — Девлин остави върху бара копие от доклада на Паркър. — Току-що го прочетох. Цели петнайсет страници информация за банкови сметки, корпорации, имоти и така нататък.

— И?

— От доклада става ясно, че заместник-инспектор Кели използва Робърт Уекслър като подставено лице. Уекслър е човекът, наредил да пребият брат ми.

— Точно така. Уекслър. И по какъв начин представлява Кели?

— Управлява поне дванайсет клубове и среднощни барове с помощта на няколко фиктивни корпорации и компании. Уекслър е името върху всички официални документи, но Кели е истинската сила зад кулисите. Той гарантира закрилата на незаконните заведения. Навярно се грижи и за законните. Двамата си делят печалбата.

— Имаш ли доказателства? — попита Зитър.

— Достатъчно, за да направя връзката с Кели. Тук има много информация за парични преводи от корпорацията „Колвил“ в сметки на негово име. Известно ми е, че „Колвил“ е собственост на Уекслър. Но досега не можех да свържа Кели с „Колвил“ или с Уекслър. Ето къде е доказателството — хората, с които работих по този въпрос, откриха, че приблизително половината от имотите на фиктивните корпорации са застраховани срещу пожар и дългове в една и съща компания, „Кингсбъроу иншурънс ъв Америка“. Направили са проверка на застраховките и са открили, че ползуватели на всички застрахователни полици на корпорациите са единствено Патрик Кели и Робърт Уекслър.

— Страхотно — вдигна вежди детективът. — Мисля, че манхатънската окръжна прокуратура ще се вкопчи със зъби и нокти в това, да не споменавам вътрешното министерство. И сега какво възнамеряваш да правиш с Кели?

— Ето какво. Доста изпотрошихме онези клубове, за да привлечем вниманието на ченгетата. Особено към онзи среднощен бар. Сега ще положат всички усилия, за да открият кой е собственикът. В друг случай Кели навярно би успял да се скрие зад корпорациите на Уекслър. Но след всичко това — Девлин вдигна напечатаните на машина страници, — можем да отведем полицията до Уекслър, а оттам направо при Кели.

— Значи сега Уекслър е по-скоро бреме за Кели, отколкото преимущество — рече Зитър.

— Точно така.

— И какво ще правим?

— Искам да покажеш на Кели какво сме открили.