Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Разбери, че не смятам това за сериозен недостатък — продължи тя. — Ако способността ти да притегляш няма граници, логично е да избереш по-голямото количество, защото така си по-бърз. Но ние — останалите, бихме се довършили за броени дни по този начин. Принудени сме да изберем изяществото пред силата. Другото предимство на Гавин е в безупречната му памет. Честно казано, малко е вбесяващо. Щом усъвършенства някаква форма, се вторачва нея и тя остава запечатана в главата му. Минават десет години, молиш го да направи същата решетка за охлаждане на хляб и той я прави. Истинско чудо. Но… Не сме се събрали тук да обсъждаме Гавин Гайл, а да те обучаваме. Казват за тебе, че си суперхромат.
В ума му отекна думата, която избраха провеждащите изпитанието — „изрод“.
— Някои казват, че момче суперхромат е като куче, което може да излае: „Обичам те“…
— Куриоз, който не създава прецедент? — Феба сбърчи нос. — Тавенца Златоока е великолепна наставница, по-способна от мен. Освен това е гадна кучка. Карис ми обясни, че е отказала да те обучава. Дори след като Карис я увещавала. Била непреклонна.
— Нарече ме шафрантия — сподели Карис, която явно не виждаше нищо забавно в цялата история.
— Моля? — ококори се Кип.
— Няма значение. Ако не беше отказала, лейди… майстор Феба нямаше да се заеме с тебе.
— Искам да сме наясно — започна Феба, — че ако ще те обучавам, при първия шанс да покажеш колко превъзхождаш дисципулите на Златоока, ще го направиш задължително. А това означава, че трябва наистина да бъдеш по-добър от тях.
— С удоволствие — ухили се Кип. — Поне в това приличам по нрав на баща си.
— Можеш ли да притегляш устойчив и твърд жълт луксин?
— Ако всичко ми е наред…
— Когато завърша обучението ти, ще съм ти набила в главата как да създадеш жълт меч по памет за… нека да са осем секунди.
— Три — поправи я Карис. — Най-много. И то до Слънцеднев.
Кип изведнъж си спомни как тършуваше по старото бойно поле при Разцепената скала и се озърташе за издайническия проблясък на жълт луксин в първите лъчи на изгрева. Устойчивият жълт луксин имаше най-висока цена при препродажба. Ровеше в калта, наплюнчваше камъни и ги търкаше с вече мърлявия си ръкав, надяваше се отчаяно, че тази вечер ще може да си плати вечерята, вместо да разчита на нечие милосърдие, да мрази и себе си, и майка си и да се чувства гузен от това.
Сега всичко беше различно. И не знаеше защо след всички потресаващи промени изпъкваше тъкмо тази дреболия.
„Ако се случи да загубя всичко, пак ще мога да живея по-добре, отколкото смеех да се надявам в Ректън, като просто притеглям късове жълт луксин и ги продавам.“
Богатството и положението в обществото се наследяваха. Но тази нищожна дреболия си беше само негова. Никога нямаше да се върне към миналото си. Не можеше.
— Четири месеца ли? — пресметна на глас майстор Феба. — Хъм… А имаш ли и паметта на баща си? Умен ли си като него?
— Нито имам паметта му, нито мога да се меря по ум с него — отговори Кип, отърсил се веднага от самосъжалението.
— Поне си по-скромен от него, но това не е трудно. Добре. Ще те накарам да се трудиш по-усърдно, отколкото му се е случвало някога. Ние простосмъртните трябва да работим, за да имаме хляб и покрив над главата. Един час всеки ден, млади Гайл.
— През ден — намеси се Карис. — Трябва да се упражнява с още шест цвята, има и тренировки с Черната гвардия.
Кип изпъшка. Тихичко. Карис не би търпяла по-големи глезотии.
— Колко тъжно. — Феба поклати глава. — Тъкмо предвкусвах колко досадни занимания мога да му прехвърля. Май ще трябва да се ограничим само с обучение.
Така беше с всеки цвят. Кип не знаеше как Карис притиска, изнудва или умолява, но му намери наставници. Поиска от него да ходи на някои лекции като инженерство и основи на историята, но му позволи да пропуска други. Подчерта, че ще има достатъчно време да изучава жития, ако оцелее във войната. Всички наставници без изключение бяха великолепен избор — или най-изтъкнатите майстори на своя цвят като Феба, или най-способните учители.
Карис го посвещаваше лично в бойните умения и съчетаването им с притеглянето. Настоя да разбере, че след като и другите новобранци се учат как да са по-добри бойци с помощта на луксина, той трябва или да ги превъзхожда несравнимо, или ще се окаже слабак в сравнение с тях: повечето щяха да използват по един или два вида луксин в битките. Той трябваше да овладее седем.