Разбитото око

Забеляза наставницата си до наглед обикновена светлокожа жена, стегнала русата си коса на опашка и запретнала ръкави. Кожата ѝ просветваше бледо в зелено и жълто, макар да не изглеждаше на повече от трийсет години. Тази жена не пестеше оставащия ѝ живот.

Карис му махна и той отиде при тях.

Откакто се бе заела с обучението му, Карис бе започнала да носи изискани рокли по най-новата мода. Кип се престраши веднъж да я попита за избора на дрехи и тя отговори, че понеже е ниска и стройна, хората постоянно се заблуждават, че е по-млада, и твърде често ѝ задават излишни въпроси. С дрехите, показващи принадлежността ѝ към богатия род Гайл, тя избягваше ненужните разправии. Кип знаеше, че би предпочела черната униформа, но тя обличаше такива дрехи само за тренировките си с него, и то червени или зелени, а не черни. Каза, че тази част от живота ѝ вече е минало. Не го погледна в очите и той разбра колко ѝ тежи това.

— Това е лейди Феба Калигенея — представи тя жената до себе си.

Отскоро косата на Карис беше кестенява с по-светли кичури, пищна и обикновена. Освен това я пускаше по-дълга, отколкото през годините в Черната гвардия.

— Тя е най-прецизният жълт суперхромат сред всички, включително и Гавин — добави Карис. — Лейди Калигенея, това е Кип, синът на моя съпруг.

— Можеш да ме наричаш майстор Феба — каза му жената. — Тъкмо такава съм, а тук това означава много повече от глупави титли, получени по рождение.

— Но жълтият суперхроматизъм не се ли получава също по рождение? — напомни той.

Кип Устатия. Както винаги. Този път обаче не се изчерви от срам. Наблюдаваше реакцията ѝ.

— Ами да, но аз се старая да извлека всичко възможно от това предимство, получено по рождение. А другото се старая да пренебрегвам, доколкото ми е по силите.

— Значи сте по-способна от Призмата?

Тя се намръщи, сякаш бе захапала лимон.

— В дреболии. Никога не бих могла да създам стената Ярка вода, в това няма съмнение.

— А в какво сте по-способна?

Майстор Феба стрелна с поглед Карис.

— Много е прям, а?

— По-приятно е от лицемерието — отвърна Карис и сви рамене. — Понякога.

Вторачи се в Кип и той схвана посланието.

— Работила съм с Призмата, учила съм го — каза майстор Калигенея. — Той вниква в луксина. Чух от Карис, че ти си същият. За него е присъща магия, която е прекрасна и спираща дъха с безмерната си дързост… Цяла стена от жълт луксин, кой дори би помислил за това? Камо ли да се осмели, докато вражеската армия настъпва. Но… в това има и известна липса на изящество. Щом е от жълто, може да бъде направена достатъчно здрава, за да издържи на оръдейни изстрели, но да е с може би само една трета от дебелината, която е избрал Гавин. Когато е неуверен, винаги избира по-голямото, по-мащабното, вместо да седне със сметалото и да пише.