Невинна кръв

-      В този момент всеки враг на Искариот е мой приятел - каза той.

Въпреки това Ерин се поколеба, когато си спомни картината с Искариот, който я беше прегърнал и я гледаше влюбено.

-      Някой трябва да влезе там и да спаси момчето - напомни ѝ Джордан.

Ерин кимна, забърза и сряза с ножа на Джордан дебелото въже, с което бяха вързани ръцете на жената. Джордан продължаваше да ги прикрива.

Жената погледна Ерин, докато тя работеше. В очите ѝ блестеше спокойствие сред цялата касапница.

Ерин преглътна. Знаеше кого освобождава, но искаше да чуе потвърждение.

-      Ти си кумската сибила.

Жената кимна.

-      Това е едно от многото имена, които имах през вековете. За момента предпочитам Арела.

-      И ще помогнеш на момчето? — Ерин хвърли поглед към слабата фигура върху камъка.

-      Трябва... както помогнах на едно друго момче преди много години.

Ръцете на Арела най-сетне се освободиха и тя събра длани като в молитва. Показалците почти докосваха лицето ѝ.

Джордан и Ерин се дръпнаха, когато усетиха как нещо се натрупва в нея.

Внезапно от тялото на сибилата засия златна светлина, която ги накара да отстъпят още повече. Светлината докосна Ерин и я стопли до костите, подобно на топлината на лятното слънце, ухаеща на трева и детелина. Ерин се потопи в нея. Изпълни я радост, която ѝ напомни за момента, когато Кървавото евангелие се превърна от прост блок олово в том, съдържащ думите на Христос.

Изведнъж откри думата, която описваше състоянието ѝ.

Святост.

Намираше се в присъствието на истинска святост.

Джордан до нея се усмихна, несъмнено изпитващ същото. За момент насред битката се възцари покой. Ерин се облегна на Джордан. споделяйки с него топлина, сила и любов.

-      Можем ли да помогнем с нещо? - попита тя.

Погледът на сибилата се спря върху нея.

-      Не. Нито вие, нито свещениците могат да спасят момчето. Единствено аз мога.

Жената - Арела - се отдели от стената и тръгна към издигащия се стълб студен мрак. Малкото черни филизи по краищата изчезнаха, изгорени от приближаващото ѝ сияние. Други се загьрчиха и се прибраха в облака, сякаш уплашени от докосването ѝ.

А после тя влезе в самия облак и светлината ѝ засия още по-ярко, прогонвайки виещия се около нея мрак. Светлината се понесе нагоре от двете ѝ страни, разпръсна чернотата и образува позната форма.

Ерин си спомни рисунката от сейфа.

„Криле“,

Как беше възможно да има подобно създание на земята?

Осъзна, че ѝ е много по-лесно да повярва в съществуването на стригои, на нечистото въплътено зло, отколкото да приеме наличието на добро. Но не можеше да отрече онова, което виждаше с очите си.

Арела пристъпи към жертвеника и момчето на него.

Мракът се спусна около нея, сякаш се мъчеше да разкъса светлината ѝ.

-      Не... Арела... не... — разнесе се вик от другата страна.