Господарят демон на Каранда

— Нямахме време да се запознаем официално — отвърна Силк, докато прибираше нащърбената кама в ботуша си.

— Имах предвид какъв е, а не кой е.

— А, това ли? Беше един от пазачите на храма.

— Значи не е бил чандим?

— Можех да съдя единство по дрехите му.

Възрастният мъж изръмжа.

— Ще напредваме твърде бавно, ако оглеждаме всяко дърво или храст по пътя — заключи Сади.

— Точно така — съгласи се Белгарат. — Трябва да измисля нещо по този въпрос.

— Добре. А докато ти търсиш отговор, аз ще се захвана със закуската — намеси се Поулгара, която току-що беше оставила четката си за коса. — Какво бихте искали да похапнете?

— Овесена каша? — рече Ерионд с надежда.

— Трябва да използваш думата „буламач“, Ерионд — въздъхна Силк. — Запомни — „буламач“. — След това обаче погледна към Поулгара и забеляза, че очите й са станали ледени. — Извинявай, Поулгара — бързо добави той, — но мисля, че е наш дълг да поучаваме по-младите. Не мислиш ли, че имам право?

— Мисля си само, че ми трябват дърва за огъня — отговори тя.

— Веднага ще се заема с това.

— Много си мил.

Силк побърза да излезе.

— Хрумна ли ти вече нещо? — попита Белдин Белгарат.

— Няколко идеи. Но всяка от тях има недостатъци.

— Защо тогава не ме оставиш аз да се опитам да измисля нещо? — рече гърбавият магьосник и се излегна върху една от пейките до огъня и зачеса разсеяно корема си. — Нощта беше тежка, а един човек на десет хиляди години трябва да пести силите си.

— Това май наистина ти се струва извънредно забавно, нали? Защо не кажеш, че съм на двадесет или петдесет хиляди години. Защо да не стигнеш и предела на абсурда?

— Ау! — възкликна Белдин — Колко сме кисели тази сутрин! Поул, да ти се намира някоя бутилчица пиво подръка?

— Преди закуска? — извика тя, без да спира да разбърква гозбата.

— Просто да преглъщам по-лесно кашата — увери я той.

Вместо отговор вълшебницата го изгледа с укор.

Той й се ухили, а след това се обърна към Белгарат.

— Шегата настрана — продължи Белдин, — но защо не ме оставите да се разправя с всички онези, които ви дебнат в храстите около къщата? Келдар ще изпотроши всичките си ками, Лизел ще остави горкото животинче съвсем без зъби и въпреки това пак няма да сте сигурни дали напълно сте прочистили горите наоколо. Бездруго пътищата ни се разделят, защо тогава не ми позволите да направя нещо наистина дръзко, привличащо вниманието — така хем ще изплаша до смърт карандите и пазачите на храма, хем ще оставя огромна диря след себе си, която ще привлече като мед чандимите и хрътките на Торак. Щом те тръгнат след мен, пред вас ще се открие свободен и сигурен път през гората.

Белгарат го изгледа замислено, а след това попита:

— Какво точно си наумил?

— Все още го обмислям. — Магьосникът въздъхна: — Нека погледнем истината в очите, Белгарат. И чандимите, и Зандрамас знаят, че сме тук. Вече няма никакъв смисъл да се спотайваме. Малко шум няма да ни навреди.