Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Аз ти говоря с думите, изписани в Книгата на небесата. Те са останали там, откакто свят светува. Тези слова не са изричани никога на никой човешки език, те приказват направо с душата.
— Разбира се — рече Белдин. — Ти обаче спомена Нахаз. Той възнамерява ли да ни пречи по пътя през Каранда със своите демони?
— Не, любезни Белдин, Нахаз няма повече работа в Каранда. Неговите легиони на мрака вече не се намират там и няма да се появят пред хорските очи, колкото и силни да са призивите за това. Демоните са в Даршива и воюват с последователите и любимците на Зандрамас.
— Къде е сега Зандрамас? — попита Белгарат.
— Запътила се е към мястото, където Сардионът е лежал скрит от хора и богове безброй векове. Камъкът вече не е там, но Детето на Мрака се надява да открие следите му сред скалите и следвайки тези следи да стигне до Мястото, което вече не съществува.
— Възможно ли е Зандрамас да постигне целта си?
— Не ми е позволено да разкривам това — отвърна пророчицата и лицето й застина. — Не бива повече да оставам тук. — Кайрадис се изправи. — Потърси тайнствения ръкопис, Белгарат. Отговорът на въпроса е там. Древните слова на ръкописа ще те водят напред. Бързай, защото времето не ще спре, нито ще забави своя ход, за да те почака. — След това пророчицата се обърна към черния олтар, където лежеше Зит и все още съскаше ядосано. — Успокой се, малка сестрице, задачата на твоя живот е изпълнена, вече може да се случи онова, което беше отлагано толкова дълго. — Въпреки превръзката, скриваща очите й, Кайрадис обърна спокойното си лице към всеки един от приятелите, а когато дойде ред на Поулгара, кимна с дълбоко уважение. Най-накрая се обърна към Тот и лицето й се изкриви от болка, но Кайрадис не каза нищо и изчезна.
— И сега стана както всеки друг път — измърмори Белдин. — Мразя загадките. С тях се забавляват само неграмотниците.
— Престани да се перчиш с блестящото си образование, ами помогни да ги разгадаем — изръмжа Белгарат. — Единственото което знаем, е, че всичко това ще приключи след около девет месеца. Това време ще ми бъде достатъчно.
— И как реши, че ни остава точно толкова време? — попита Сади, смръщил озадачено вежди. — Трябва да си призная, че не разбрах почти нищо от онова, което каза Кайрадис.
— Тя каза — обясни Поулгара, — че ни остава точно толкова време, колкото едно бебе лежи в утробата на майка си. Девет месеца.
— О! — въздъхна Сади с тъжна усмивка. — На такива неща обикновено никога не обръщам внимание.
— Ами думите й за шестнадесетата луна? Какво искаше да каже с това? — попита Силк. — Нищо не разбирам, честна дума.
— Всичко започна с раждането на сина на Белгарион — рече Белдин — Намерихме сведения за това събитие в Мринския сборник. В старите скрижали пише, че твоята приятелка със змията трябваше да дойде тук, в Ашаба, шестнадесет месеца след раждането на Геран.
— Но още на са минали шестнадесет месеца — възрази Силк и започна да брои на пръсти.
— Луни, Келдар, в случая става дума за луни, а не за месеци — поправи го Гърбавият магьосник. — Има известна разлика.
— В такъв случай сигурно всичко е наред.
— А кой е онзи с кривите крака, който притежава третото пълно копие с предсказанията на пророците? — попита Белгарат.
— „Криви крака“ — тази фраза ми звучи някак познато — каза Белдин. — Оставете ме да си помисля малко.
— Какво ли пък прави Нахаз в Даршива? — зачуди се Гарион.
— По всичко личи, че напада тамошните гролими — отвърна Белгарат. — Знаем, че Зандрамас е родом оттам и църквата по тези земи е изцяло под нейна власт. Ако Нахаз иска да даде Сардиона на Урвон, първо трябва да спре нея. В противен случай Зандрамас ще сложи ръка на заветния камък.
Лицето на Се’Недра изведнъж се промени, сякаш малката кралица внезапно се бе сетила за нещо. Очите й пламнаха, тя се обърна към Гарион и рече:
— Ти каза, че когато Зандрамас те е измамила, Геран е бил с нея.
— Да, но всъщност бе само неговият огледален образ.
— Как изглеждаше?
— Беше си същият, никак не се беше променил. Бе такъв, какъвто го видях за последен път.
— Гарион, скъпи — намеси се Поулгара, — това е безсмислено, разбираш ли? Откакто синът ви го няма, вече мина почти цяла година. Не би трябвало да изглежда по същия начин. Освен това през първите няколко години от живота си децата растат и се променят неимоверно много.
— Сега го разбирам — рече той и кимна омърлушено. — Но преди малко въобще не бях в състояние да мисля разумно. — Кралят на Рива замълча за миг и продължи: — А защо Зандрамас не ми го показа така, както изглежда сега?